История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Макар че в началото оказват слаба съпротива, защитниците на Филипините се държат по-дълго от където и да било другаде — четири месеца в Батаан и общо шест месеца за целите Филипини, въпреки че не получават подкрепения и доставки отвън.
Падането на Малайския полуостров и Сингапур
Според японския план задачата да се завземат Малайският полуостров и Сингапур е поверена на 25-а армия на генерал Ямашита, която се състои от 3 дивизии и спомагателни подразделения. Активните й бойци са около 70 000, а общият им брой — около 110 000. Наличният морски транспорт обаче стига да се прехвърлят директно през Сиамския залив само 17 000 активни бойци (или общо 26 000). Този малък преден отряд трябва да завладее северните летища. Основното ядро от армията на Ямашита трябва да се придвижи по суша от Индокитай през Тайланд и да стигне до провлака Кра, за да подсили колкото може по-скоро изпратените по море войски, след което да продължи да напредва по западния бряг на Малайския полуостров.
На пръв поглед това е изключително малка експедиционна сила за такава амбициозна цел. Наистина, тя е по-малобройна от 88-те хиляди души под командването на генерал Пърсивал, които защитават Малайския полуостров (19 000 британски, 15 000 австралийски, 37 000 индийски и 17 000 малайски войници). Обаче това е една разнородна маса, зле въоръжена и зле обучена в сравнение с трите дивизии на Ямашита — императорските гвардейци, 5-а и 18-а, едни от най-добрите части на японската армия. Те имат подкрепата на 211 танка, докато британците изобщо нямат танкове в Малайския полуостров, и 560 самолета — близо четири пъти повече от британските, като значи-телно ги превъзхождат в качествено отношение. Освен това японците разчитат, че мусоните от ноември до март ще попречат на британците да се придвижат, за да отблъснат настъплението им, тъй като в такова лошо време са проходими само по-добрите пътища. Те разчитат също, че Малайският планински хребет, който е с височина до 2000 м и е покрит с гъсти джунгли, ще раздели силите на защитниците и ще им помогне да се придвижат от изток на запад.
Британските сили са разпръснати на широк фронт, за да пазят летища, в които няма значителни военновъздушни сили. Те са построени, за да покриват военноморска база, в която дори няма флот. Така облагодетелствани както от летищата, така и от базата са японците.
Главните японски десанти са при Сингора и Патани в тайландския провлак на Малайския полуостров. Направени са и други четири по-малки десанта по на север по тайландския бряг. Другият важен десант е при Кота Бару непос-редствено зад границата на Малая с Тайланд. Идеята е, след като се завладее британското летище там, да се извърши отклоняваща вниманието маневра надолу по източното крайбрежие, докато главното настъпление е по западния бряг. Десантите са извършени в ранните часове на 8 декември (местно време). Десантът при Кота Бару, в който участват 5500 японски войници, е извършен един час преди нападението срещу Пърл Харбър. След кратко сражение летището там е в ръцете на японците, а летищата на тайландска територия са превзети още по-лесно. Планираното изпреварващо британско настъпление — операция „Матадор“, започва твърде късно поради нежеланието да се прекоси тайландската граница, преди японците да нарушат тайландския неутралитет. Британските разузнавателни самолети откриват една японска флотилия в Сиамския залив на 6 декември, обаче лошото време скрива по-нататъшното й придвижване и цели. Подготовката за настъпателната операция „Матадор“ само пречи за укрепването на британските отбранителни позиции. На 10 декември сутринта 5-а японска дивизия вече е настъпила по западния бряг и е пресякла границата на Малая, напредвайки по два пътя към Кедах.
Този ден британците ги сполетява катастрофа в морето, последствията от която са решаващи.
След решението от юли да бъдат прекъснати доставките за Япония Уинстън Чърчил със закъснение „си дава сметка за огромната сила на ембаргото“ и месец по-късно, на 25 август, предлага да бъде изпратена една „възпираща“ военноморска сила на Изток. Адмиралтейството планира да събере там ли-нейните кораби „Нелсън“, „Родни“ и още четири по-стари заедно с един лине-ен крайцер и 2–3 самолетоносача. Чърчил предпочита да бъдат изпратени „най-малко на брой, но най-добри кораби“ и предлага да замине един от новите линейни кораби от типа „Крал Джордж V“ заедно с един линеен крайцер и един самолетоносач. На 29 август той заявява на Адмиралтейството: „Не съм убеден, че Япония ще се изправи срещу сега оформящата се комбинация сре-щу нея от Съединените щати, Великобритания и Русия… Нищо няма да засили толкова много колебанията й, както появата на споменатата от мен сила и преди всичко на кораб от типа «Крал Джордж V». Това наистина ще бъде решаващ възпиращ фактор“.