История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Японското нападение откъм континента започва ряно сутринта на 8 декември и е извършено от добре въоръжена сила, малко по-голяма от дивизия (12 батальона) при силна подкрепа от артилерия и от въздуха. На следващия ден британците отстъпват до т.нар. „Джиндринкърс“ (улица на пиячите на джин) на полуостров Коулун и рано сутринта на 10 декември основният редут там е превзет от японско подразделение. Това става причина те да отстъпят от позициите си и да се изтеглят на остров Хонконг, докато в същото време японците подготвят нападението срещу тях.
Първите японски опити да се прехвърлят през пролива са отблъснати, но това само разтегля фронта на защитниците. След това в нощта на 18 срещу 19 декември главните японски части извършват десант в североизточния край и при масираната им атака скоро пресичат залива Дипуотър на юг, като по такъв начин се вклиняват между силите на защитниците. Една част от тях се предава вечерта на Коледа, а другата — на следващия ден сутринта. Въпреки получените подкрепления Хонконг успява да се задържи едва 18 дни — една пета от предвиденото време. Японските загуби са под 3000 души, а пленяват в подсиления гарнизон близо 12 000. Падането на острова е в годината, когато се отбелязват 100-годишнината от неговата окупация и 99-ата годишнина от официалното му отстъпване от Китай на Великобритания.
Падането на Филипините
В 2,30 часа на 8 декември новината за японското нападение срещу Пърл Харбър стига до американското командване във Филипините и го вдига по тревга. Междувременно утринната мъгла над Формоза е забавила японската въздушна атака срещу островите. Обаче това препятствие се превръща в предимство за японците, защото сред американците цари объркване, предизвикано от продължаващия спор, дали бомбардировачите В-17 да нападнат незабавно Формоза. В резултат те получават заповеди да кръжат над остров Лусон, за да не бъдат заварени на земята. В 11,30 часа кацат, за да се подготвят за атака точно в момента, когато над тях пристигат японските самолети. Поради неефикасната американска система за предупреждение повечето американски самолети са извадени от строя в този първи ден, особено бомбарди-ровачите В-17 и модерните изтребители Р-40Е. Така съотношението на силите във въздуха е в полза на японците, които от този момент нататък господстват със своите 190 самолета към сухопътните сили и 300 самолета на воен-номорските сили, които действат от Формоза. На 17 декември останалите 10 бомбардировача В-17 се оттеглят в Австралия, а шепата кораби на т.нар. ази-атски флот на адмирал Харт напускат района, в който остават само неговите 29 подводници.
Що се отнася до сухопътните сили, въпреки новото решение, взето по на-стояване на Макартър, да се отбраняват целите Филипини, той самият държи повечето от 31 000-те редовни войници (американци и филипински разузна-вачи) близо до Манила, така че дългата брегова ивица се отбранява само от около 110 000 неопитни филипински войници. Това решение, колкото и ра-зумно да е от стратегическа гледна точка, означава, че където и да решат да направят десант, японците няма да срещнат особено големи трудности при слизането на брега.
Нападението е поверено на японската 14-а армия, командвана от генерал Хома. Той ангажира в десантите и първите операции 57 000 души. Числеността им е сравнително малка и затова изненадата и превъзходството във въздуха са от съществено значение. Японците се стремят да превземат и някои намиращи се по-навътре в морето острови, както и слабо защитени крайбрежни райони, за да могат бързо да построят летища за своите щурмови самолети с малък обсег на действие.
През първия ден те завземат главния остров от групата — остров Батаан, отстоящ на около 190 км северно от Лусон, а на 10 декември атакуват остров Камигуин, намиращ се от север непосредствено до Лусон. В същия ден две други подразделения слизат на северния бряг на Лусон при Апари и Вигау, а на 12 декември още едно подразделение, което идва откъм островите Палау, слиза безпрепятствено на брега при Легаспи в най-отдалечения югоизточен край на Лусон. Това проправя пътя за главния десант в залива Лингаен, само на 190 км северно от Манила, който започва на 22 декември. Армията на генерал Хома, наброяваща 43 000 войници, е прехвърлена с 85 транспортни кораба. На 24 декември друга част от 7000 души, идваща от острови Рюкю, прави десант в залива Ламон на източното крайбрежие точно срещу Манила. Никоя от тези сили не среща сериозна съпротива, тъй като неопитната и бавноподвижна филипинска армия бързо се разбягва, особено когато срещу нея настъпват танкове, а американците твърде късно им се притичват на помощ. До този момент загубите на японците са под 2000 души.