История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
На континента отблизо ги следват още 2 дивизии, но генерал Ямашита решава, че няма да може да ги използва ефикасно в настъплението на острова, и прехвърля там доста подкрепления през следващите дни.
В числово отношение защитниците имат повече от достатъчно сили на острова, за да отблъснат нападението, особено след като то е извършено в сектора, където е било очаквано най-много. Дори и сега генерал Пърсивал има около 85 000 души под свое командване — главно британци, австралийци и индийци заедно с няколко малайски и китайски подразделения. Повечето от тях обаче са зле обучени, за да бъдат достойни противници на атакуващите японски части, които се състоят предимно от специално избрани за операцията бойци. Затова често японците ги надхитрят тактически в джунглите или в каучуковите плантации. Освен това ръководството на защитниците също се справя зле.
Още от самото начало на кампанията японските ВВС са повече и по-качест-вени от британските, а малкото британски сили, които оцеляват, са оттеглени в заключителната фаза. Липсата на защита от въздуха срещу яростните и продължителни противникови въздушни атаки деморализират войниците, чийто боен дух и без това е доста нисък от дългото отстъпление през Малай-ския полуостров.
Ефектът от неспособността на правителството в Лондон да осигури толкова важната защита от въздуха не може да бъде компенсиран с призивите на Чърчил и на военните му съветници, които те отправят сега, „битката да се води докрай на всяка цена“, а командирите „да умрат с войниците си“ за „честта на Британската империя“. Те трябва да изпълнят т.нар. общ план за прилагане на „тактиката на изгорената земя“ и да унищожат всичко, което би могло да бъде използвано от нашествениците, „без да мислят за спасението на войниците си или да щадят цивилното население“. Всичко това показва изключително непознаване на психологията от страна на властите. Духът на хората нафронтовата линия не може да бъде повдигнат, когато зад тях се издигат огромните облаци дим от горящите петролни резервоари. Не ги окуражава и мисълта, че са обречени да загинат или да паднат в плен. След една година дори коравите германски ветерани прекратяват бързо съпротивата след заповедта на Хитлер Тунис да бъде задържан на всяка цена. Техният фронт е пробит, а зад гърба им е морето, в което господства противникът. С призив към войниците да се сражават, притиснати до стената, рядко се постига желаният ефект.
В Сингапур краят настъпва в неделя, 15 февруари — точно седмица след японския десант. До този момент защитниците са изтласкани назад до пред-градията на град Сингапур, който е разположен на южния бряг на острова. Запасите от храни се изчерпват бързо, а снабдяването с вода може да бъде прекъснато всеки момент. Същата вечер генерал Пърсивал излиза с бяло зна-ме, за да се предаде на японския командир. За един смел човек това е мъчи-телна стъпка, но капитулацията е неизбежна и той предпочита сам да се пре-даде с надеждата за по-добро отношение към войниците му и населението.
Тези две черни недели в Сингапур са фатални за престижа на империята, която години наред гордо се нарича „империята, над която слънцето никога не залязва“.
Неуспехът да се отблъсне японската атака обаче не е основната причина за капитулацията на Сингапур. Тя е последица от поражението в морето два месеца преди това. То повлича след себе си дълга поредица от грешки и про-пуски. Изграждането на новата база и на отбранителните й съоръжения върви отчайващо бавно. Липсата на желание у политиците да се изразходват повече средства не е единствената пречка. В годините след решението да бъде изгра-дена тази база в Уайтхол започва ожесточен спор, кои са най-добрите средства за защитата й. Този спор е най-ожесточен в Комитета на началник-щабовете, който се предполага, че трябва да е единен като Светата Троица. Началник ник-щабът на ВВС Тренчард поставя ударението върху първостепенната важност на авиацията. Първият лорд на Адмиралтейството Бийти препоръчва големите оръдия и се отнася с презрение към идеята, че самолетите могат да бъдат сериозна заплаха за линейните кораби. И двамата са прочути и силни мъже.
Правителството се колебае в избора си между двамата и спорът продължава дълго след като те излизат в пенсия. Накрая се налага флотът. Големите оръ-дия са поставени, но не са изпратени самолети. За съжаление нападението не е предприето откъм страната, към която са насочени оръдията, а в гръб.
През 1930 г. различни военни, които проучват проблема, изказват мнението, че нападението би могло да дойде и откъм Малайския полуостров. Това изглежда по-вероятно, защото военноморската база е изградена в северната част на Сингапур в тесния канал между острова и континента. Сред военните, които защитават този възглед, е и Пърсивал, който през 1936–1937 г. е главен представител на Върховното командване в Малая. Той се ползва с подкрепата и на тогавашния командващ генерал Доби, който през 1938 г. започва изграждането на отбранителна линия в южната част на Малайския полуостров.