История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Като разбира, че надеждите му да срази нашествениците, преди да заемат добри позиции на брега, са напразни, още на 23 декември Макартър се връща към първоначалния план за оттегляне на полуостров Батаан с останките отсилите си. Решенението му е предизвикано от съобщения, които сочат, че япон-ците са два пъти повече, отколкото са в действителност, и омаловажават бо-еспособността на филипинските войници, които той има на разположение. На 26 декември Манила е обявена за отворен град. Въпреки първоначалното объркване войниците на Макартър, макар да са изложени на силен натиск, успяват да се изтеглят поетапно и на 6 януари заемат позиции на полуостров Батаан благодарение на това, че японските сили всъщност са наполовина на техните.
След като се установяват на полуострова, който е дълъг около 40 и широк 20 км американците срещат трудности с изхранването на 100 000 гърла, вклю-чително цивилните, вместо предвидените в първоначалния план 43 000. Освен това на полуострова върлува малария и много скоро едва една четвърт от американските войници са в състояние да се сражават.
Първите японски атаки срещу позициите на полуострова, както и опитите за десанти по фланговете са отблъснати. След едномесечни усилия ня 8 февруари атаките са прекратени, защото войниците им са много изтощени — 10 000 са болни от малария, а тяхната 48-а дивизия о изпратена да помогне при напа-дението срещу Холандска Източна Индия. В началото на март само 3000 вой-ници удържат японските позиции, но американците, които не знаят това, не правят опит да контраатакуват. Същевременно американските сили са нама-лени до една пета от първоначалната численост и бойният им дух е сломен от заминаването на Макартър за Австралия на 10 март. Очевидно е също, че не се правят усилия да им бъде изпратена помощ. Това решение е взето още в началото на януари от властите във Вашингтон.
В края на март японците получават подкрепление — над 22 000 войници, самолети и много повече оръдия. След 3 април атаките им отново са възоб-новени и американците са изтласкани навътре в полуострова, докато на 9 ап-рил оставеният да командва частите генерал Кинг обявява безусловна капи-тулация, за да се избегне „масово клане“.
Сраженията се пренасят на укрепения остров Корегидор, който има гарнизон от 15 000 души (включително тези, които се намират на три малки съседни острова). Той е само на 3 км от полуостров Батаан, което позволява на японците да държат под силен артилерийски обстрел протока и да продължават атаките си от въздуха. Тези бомбардировки следват седмица след седмица и постепенно разрушават отбранителните съоръжения и изваждат американските оръдия от строя, а същевременно прекъсват снабдяването на острова с вода. На 4 май интензивността на бомбардировките стига до 16 000 снаряда. Малко преди полунощ на 5 май 2000 японски войници пресичат протока и извършват десант. Те се натъкват на яростна съпротива и половината са убити още преди да стигнат брега, обаче стоварването на танкове накланя везните и принуждава защитниците да прекратят боя, въпреки че в действителност в атаката участват само три танка. На следващата сутрин, 6 май, ге-мерал Уайнрайт, който командва войските в Корегидор, след като са напусна-ли полуострова, обявява капитулация по радиото, за да избегне безсмислените загуби.
Отначало генерал Хома отказва да приеме капитулация в такъв локален мащаб, докато на южните острови американците и филипинците, както и някои други сили в по-отдалечените части на Лусон, продължават да водят партизанска война. Тогава Уайнрайт се съгласява да даде заповед за обща капитулация, опасявайки се, че вече обезоръженият гарнизон на Корегидор ще бъде избит. Обаче някои от подразделенията, верни на призивите на Макартър от Австралия, отказват да се подчинят на заповедта и тяхната съпротива продължава до 9 юни.
В тези сражения американците губят около 30 000 души, а филипинските им съюзници — около 110 000. Голяма част от тях дезертират още преди това и общият брой на капитулиралите на полуостров Батаан войници е около 80 000 плюс 15 000 в Корегидор. Въпреки че установяването на японските загуби е по-трудно, те са някъде около 12 000, без да се броят болните.