История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Тази армия се състои само от 2 дивизии и дори с интендантските части възлиза едва на 35 000 души. Задачата й е да окупира Тайланд, включително провлака Кра, за да защити тила на 25-а армия, докато тя нахлува на юг в Малая след десантите, извършени в провлака в района на Сингора. След това 15-а армия трябва да се заеме със самостоятелната си задача да нахлуе в Бирма, като непосредствената й цел е завладяването на столицата Рангун.
Планирайки такова голямо начинание с толкова малка сила, японците разчитат на по-малките възможности на пазещите Бирма чужди сили както в ко-личествено, така и в качествено отношение. Първоначално числеността на за-щитниците се равнява на малко повече от една дивизия, която в по-голямата си част е съставена от наскоро сформирани бирмански подразделения, към които са прикрепени 2 британски батальона и една индийска бригада. 2-ра индийска бригада е на път да пристигне, за да поеме ролята на резерв. Когато кризата започва, повечето от тези подкрепления са отклонени към Малая, защото за спасяването на Сингапур е късно. Едва в края на януари полуобучената и непълна 17-а индийска дивизия започва да пристига в Бирма като ариергард на обеща-ните по-значителни сили. Положението във въздуха е още по-лошо, защото само 37 самолета трябва да посрещнат 100-те японски самолета, а след падането на Малая през януари броят им е удвоен с една въздушна бригада.
Японското нахлуване в Бирма започва в средата на декември, когато под-разделение на 15-а армия навлиза в Тенасерим, в западната, т.е. бирманската, страна на провлака Кра, за да превземе там трите основни летища, и така блокира изпращането на британски въздушни подкрепления от Малая. На 23 и 25 декември тежки японски бомбардировки от въздуха блокират пътищата и прекратяват работата по изграждането на отбранителни съоръжения. На 20 януари атаката започва с настъпление от Тайланд срещу Моулмейн, който е окупиран на 31 януари след ожесточена, но хаотична битка. В нея защитници-те, зад гърба на които е широкото устие на река Салуин, се измъкват на косъм от пълен разгром и плен.
В края на декември Уейвъл изпраща началника на своя Генерален щаб в Индия — генерал-лейтенант Т. Дж. Хътън, да поеме командването в Бирма, а той на свой ред поставя разнородните подразделения, защитаващи Моулмейн и подстъпите към Рангун, под командването на генерал-майор Дж. Г. Смит, командир на новопристигналата 17-а индийска дивизия.
След падането на Моулмейн японците настъпват на северозапад и успяват да преминат река Салуин. През първите две седмици на февруари те изминават 40 км нагоре по брега на реката. Смит настоява за стратегическо отстъпление до позиции, където може да прегрупира силите си, но не му е разрешено да отстъпи, докато не става твърде късно за организиране на отбрана на брега на река Билин, която е тясна и лесна за преминаване на много места. Тази позиция скоро е изоставена. След това започва едно надбягване, за да бъдат върнати войниците обратно 50 км при широката около 1,5 км река Ситанг, която е на 110 км от Рангун. Поради закъснялото придвижване японците успяват да изпреварят британците, въпреки че трябва да направят обход по пътеки през джунглата. Важният мост на река Ситанг е взривен в ранните часове на 23 февруари, което става причина повечето войници на Смит да останат на източния бряг. По обиколни пътища към частите си успяват да се завърнат едва 3500 души, а от тях по-малко от половината успяват да запазят пушките си. На 4 март японците разширяват настъплението, достигат и обкръжават Пегу — шосеен и железопътен възел, където се събират останките от частите на Смит и няколко подкрепления.
На следващия ден пристига генерал сър Харолд Александър, за да поеме командването в Бирма от генерал Хътън. Това спешно решение на Чърчил е твърде естествено при създалите се обстоятелства, още повече като се има предвид, че възможността за бърз разгром не е предвидена от по-висшето командване. То е несправедливо към Том Хътън, който не само изразява съмне-ния относно възможността да бъде задържан Рангун, но и предвидливо из-праща провизии и муниции в района на Мандалай, на 640 км северно от Ран-гун, като същевременно ускорява строежа на един планински път от индий-ския щат Манипур, който да служи за връзка с Мандалай и Бирманския път за Чундзин. През този период и преди това във Великобритания под влияние наУейвъл надделява мнението, че бойните умения на японците се надценяват — мит, който може да бъде развенчан само чрез силно противодействие.