Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
Сердик бе изтеглил хората си назад, за да построи нова стена от щитове. Тя трябваше да бъде достатъчно голяма, за да си пробие път до хората на Аел, които сега бяха откъснати от своите съюзници — между тях стояха воините на Сеграмор, който до голяма степен бе запълнил процепа между моите хора и реката. По-късно научих, че войската на Аел била изтласкана обратно до реката от копиеносците на Тюдрик, и Артур оставил само толкова хора там, колкото да задържат тези сакси в капана, а останалите изпратил да помагат на Сеграмор.
Моят шлем имаше вдлъбнатина на лявата страна, а в основата на вдлъбнатината имаше процеп, който минаваше през желязото и през кожената подплата. Когато свалих шлема той дръпна залепналата за него коса, втвърдила се от съсирената кръв. Внимателно опипах темето си, но не усетих счупена кост, само охлузване и пулсираща болка. На лявата ми предмишница зееше рана, гърдите ми бяха натъртени, а десният ми крак още кървеше. Исса куцаше, но заяви, че било само драскотина. Найол, водачът на Черните щитове, бе мъртъв. Копие бе пробило нагръдника му, той лежеше по гръб, копието стърчеше към небето, а по устата на ирландеца имаше кръв. Ийчърн бе загубил едно си око. Взе някакъв парцал, напъха го в зеещата дупка и го привърза с лента около черепа си, после нахлузи шлема върху грубата превръзка и се закле десетократно да си отмъсти за окото.
Артур слезе от хълма с коня си, за да поздрави моите хора за смелостта.
— Задръжте ги пак! — викна той. — Задръжте ги докато дойде Енгас и тогава ще свършим с тях веднъж за винаги! Мордред яздеше зад Артур, огромното му знаме се развяваше до знамето с мечката. Нашият крал държеше изваден меч и очите му се бяха разширили от вълненията, изпитани през деня. По протежение на три километра речният бряг бе осеян с мъртви и умиращи, желязо и плът и прах, напоена с кръв.
Златночервените редици на Тюдрик обградиха отвсякъде оцелелите войници на Аел. Те все още се биеха, а Сердик се правеше нов опит да си пробие път до тях. Артур отведе Мордред обратно на хълма, а ние отново припокрихме ръбовете на нашите щитове.
— Неспокойни са — отбеляза Кунеглас като гледаше как саксите напредват.
— Не са пияни — казах аз, — затова.
Кунеглас бе невредим и изпълнен с въодушевлението на човек, който вярва, че животът му е под чудодейна закрила. Той се беше бил в предните редици, беше убивал, а по него нямаше и драскотина. Никога не се е славел като изключителен воин, за разлика от баща си, и едва сега започваше да вярва, че си заслужава короната.
— Внимавайте, кралю-господарю — казах аз, когато той тръгна към своите хора.
— Ние побеждаваме, Дерфел! — викна той и побърза да заеме мястото си, за да посрещне врага.
Тази атака щеше да е далеч по-голяма от първото нападение на саксите, защото Сердик бе поставил собствената си охрана в центъра на новата си стена от щитове, а тези мъже пуснаха огромни бойни кучета, които настървено хукнаха срещу Сеграмор, чиито воини формираха центъра на нашата стена. Миг по-късно сакските копиеносци удариха, пробивайки си път в пролуките, образувани от кучетата. Чух трясъкът на щитовете, после нямах време да мисля за Сеграмор, защото дясното крило на саксите атакува моите хора.
Отново с тътен се удариха щитове о щитове. Отново забивахме копия, сечахме с мечове, и отново бяхме притиснати един в друг. Саксът срещу мен бе зарязал копието си и се опитваше да завре късия си нож под ребрата ми. Ножът не можа да пробие плетената ми ризница и той сумтеше, буташе се и стискаше зъби докато въртеше ножа срещу металните пръстени. Нямаше място да преместя дясната си ръка надолу и да хвана китката му, затова го треснах по шлема с дръжката на Хюелбейн и продължих да го удрям докато той се свлече в краката ми и аз успях да стъпя върху него. Той пак се опита да ме промуши с ножа, но човекът зад мен заби копието си в него, после натисна с цялата си тежест върху своя щит в гърба ми, за да ме тласне в редиците на врага. От лявата ми страна един сакски герой, свирепо размахваше брадвата си наляво и надясно и прокарваше пътека в нашата стена, но някой го спъна с дръжката на копието си и половин дузина мъже се нахвърлиха върху падналия човек с копия и мечове. Той умря сред телата на жертвите си.
Сердик яздеше нагоре-надолу зад своята стена от щитове и викаше на хората си да бутат и да убиват. Аз му викнах да слезе от коня и да дойде да се бие като мъж, ако смее, но той или не ме чу или не обърна внимание на подигравките ми. Вместо това пришпори коня си към мястото, където Артур се биеше рамо до рамо с хората на Сеграмор. Артур бе забелязал натискът върху хората на Сеграмор и бе довел конниците си зад стената от щитове, за да помогне на нумидиеца. В този момент нашите ездачи подпираха с конете си гърбовете на последните редици, тласкаха ги напред и размахваха дългите си копия над главите на воините от предната линия. Мордред бе там и хората разправяха след това, че се биел като демон. Нашият крал никога не е страдал от липса на жестока храброст в битка, а само от разум и почтенност. Той не знаеше да се бие на кон, затова бе слязъл от гърба на животното и бе заел позиция в предната линия на стената от щитове. По-късно го видях — целият бе покрит с кръв, но нито капка от нея не бе негова. Гуинивиър бе зад нашата стена от щитове. Тя бе видяла свободния кон на Мордред, беше го възседнала и стреляше с лъка си от високо. Видях как една стрела се заби в щита на самия Сердик, но той замахна по нея като че ли прогонваше досадна муха.