Господарят на войната

Големите коне бяха само шестдесет и бяха уморени, защото бяха препускали да завземат позиции на моста на юг и после за да дойдат на другия фланг на битката, но Артур ги бе пришпорил в галоп и се вряза с тях в тила на бойната линия на Аел. Хората там с цялата си тежест бутаха копиеносците пред тях, опитвайки се да им помогнат да надделеят над стената от щитове на Сеграмор. И появата на Артур бе толкова внезапна, че саксите нямаха време да се обърнат и да направят своя стена от щитове. конете разкъсаха редиците им, саксите се пръснаха и воините на Сеграмор избутаха предните редове на врага и внезапно дясното крило на войската на Аел се разпадна. Част от саксите избягаха на юг с надежда да се слеят с останалата част от войската на Аел, а други хукнаха на изток към Сердик, именно тях виждахме да тичат през крайречните поляни. Артур и неговите конници посичаха безмилостно тези бегълци. Ездачите използваха дългите си мечове неуморно, докато поляната се покри с тела и изоставени щитове и мечове. Артур мина в галоп покрай моята стена от щитове, бялото му наметало бе изпръскано с кръв, Екскалибур бе целият червен в ръката му, а на изпитото ми лице се бе изписала неземна радост. Неговият слуга Хигуид, носеше знамето с мечката, в долния ъгъл на което се виждаше червен кръст. Хигуид, обикновено най-сдържаният човек, когото познавах, сега се захили срещу мен и отмина, следвайки Артур. Отиваха обратно към хълма, за да могат конете да си поемат дъх и да държат под заплаха фланга на Сердик. В първата атака на Артур бе загинал Морфанс Грозния, но това бе единствената загуба на Артур.

Нападението на Артур бе разбило дясното крило на Аел и сега Сеграмор водеше хората си по Фоския път, за да се влее в моята стена от щитове. Още не бяхме обградили войската на Аел, но го бяхме приклещили между реката и пътя, а дисциплинираните християни на Тюдрик напредваха по коридора и избиваха всичко по пътя си. Сердик все още бе извън капана и сигурно му бе дошло на ум да изостави Аел и така да се отърве от своя сакски съперник, но вместо това реши, че победата все още е постижима. Ако успееше да победи в този ден, цяла Британия щеше да стане Лоегир.

Сердик пренебрегна заплахата, идваща от конете на Артур. Той сигурно знаеше, че конниците бяха ударили хората на Аел, там където бе настъпила най-голямата бъркотия, и че дисциплинираните копиеносци, здраво стъпили в стената си от щитове, нямаше защо да се страхуват от конници, затова Сердик заповяда на хората си да припокрият щитовете си, да снижат копията си и да тръгнат напред.

— Стегнато! Стегнато! — изкрещях аз и заех мястото си в първия ред, където се уверих, че моят щит покрива ръбовете на съседните. Саксите бавно пристъпваха напред с намерение да ударят щит о щит, те търсеха слабо място в нашата стена. Не виждах никакви магьосници, но щандартът на Сердик бе в центъра на огромната формация срещу нас. В очите ми се набиваха бради и рогати шлемове, чувах дрезгавия глас на рог, който надуваха непрестанно, а аз не откъсвах поглед от копията и остриетата на брадвите. Самият Сердик бе някъде сред масата от мъже пред мен, защото чувах гласа му да вика: „Прилепете щитовете! Стегнато!“ Две големи бойни кучета бяха пуснати срещу нас, дочух викове и усетих някакво безредие някъде в дясно от мен, когато кучетата нападнаха стената ни. Саксите трябва да видяха, че нашата стена от щитове се извива на онова място, защото изведнъж нададоха радостни възгласи и тръгнаха напред.