![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Очевидно това същество представляваше космическо устройство, обитател на дълбокия вакуум и мрак. Беше удивително, че машината изобщо е в състояние да се адаптира към тази среда.
По дисплея на един от сензорите запроблясваха предупредителни съобщения за регистриране на аномално явление. Част от отделяната материя се състоеше от кислород, азот и сложни органични компоненти — сигурни признаци за съвсем различен клас живот.
„Я почакай.“
Хари вече бе изпитвал известни подозрения. Но сега беше сигурен.
Това бе третият кораб, който търсеше.
— Трябва да се е натъкнал на нещо, което не му е харесало — предположи той. — Нещо достатъчно страшно, за да го накара да избяга.
Скоро пилотният режим потвърди:
— Засичам още същества, които бързо приближават от отсрещната страна на входящата точка.
Хари ограничи източника на аномалния газ до издутина, намираща се приблизително по средата на напомнящата на гъсеница машина. Жилищен отсек. Контейнер с атмосфера и животоподдържащи системи. Забеляза отделни проблясъци, които можеха да са отражения от стъклени прозорци, но вътрешността беше прекалено тъмна, за да види каквото и да е.
Очевидно механизмът знаеше, че не разполага с време. Работата по преобразяването му се ускори, но малките роботи се повреждаха от бясното темпо, прегряваха и падаха по килима, който започна да се размърдва и да проявява обезпокоителни признаци на глад. В Е-пространството рядко се срещаха атоми и не можеха да съществуват продължително време. Простите меми използваха частичките материя като хранителни вещества, които придаваха на живите абстракции известна реалност.
— Трийсет дури до появата на новодошлите — съобщи пилотният режим.
Въпреки че не бе завършил трансформацията си, гъсеничният механоорганизъм реши, че няма повече време и бързо започна да се отдалечава покрай сияещия Път.
„Чудя се защо не опита да се вмъкне обратно в нормалното пространство, като скочи на Пътя. Естествено, това може да го отведе почти навсякъде и ще му трябват векове, за да стигне до подходящ хиперпространствен канал, но нима машините нямат достатъчно време?“
Сещаше се за няколко възможности.
„Навярно създанието е прекалено повредено.
Или пък органичният му товар не може толкова дълго да обикаля из пространството.“
Тромавият механизъм имаше ужасни проблеми. Металните му крака взеха да замръзват или да се отчупват. Приличаше на ранено животно, което с последни сили се бори за оцеляването си.
Хари се завъртя, за да види преследвачите му. Взрив светлина предизвести появата им от тунела. Нишките на килима реагираха с потръпване. После се появи първото същество.
Напомняше на брониран червей с лъскава, покрита с блестящи плочки глава. Звяр от тъмните дупки и безвъздушните глъбини. Но това бързо се промени и създанието се адаптира към различните условия със светкавична метаморфоза. По горната му повърхност се появиха зрителни органи, докато отдолу започнаха да израстват псевдоподи и накрая то изящно застана на безброй деликатни пипала като стоножка.
Само един вид създания бяха способни толкова бързо да се приспособяват към Е-пространството. Местните обитатели. Сложните мемохищници. Самата идея за хищността.
Докато първото същество се преобразяваше в съответствие с действащите закони на гигантската стая, зад него изпълзяха още няколко — ловна глутница, изгаряща от нетърпение да се нахвърли върху безпомощната си жертва.
„Това не е моя работа — с нервно подръпване на палци си помисли Хари. — Основната ми задача е да събера уредите на Уер'К'кинн. Второто ми задължение е да преследвам и задържам нарушители… ала мемите сами ще се погрижат за този.“
Но колебанията на Хари се засилиха, когато внезапно си спомни за проповедта на скианото от самоделната му трибуна под бавно въртящата се холограма на разпнатата Земя. Едновременно със светлина и звук евангелистът бе заявил, че всеки разумен индивид трябва да се стреми към спасение на душата си.
— Макар че нашата секта съвсем наскоро се появи по булевардите и уличките на Петте галактики, старите религии вече ни смятат за опасни. Те се опитват да ограничат разпространението на посланието ни чрез забрани и юридически гонения и използват безскрупулни мерки, за да пречат на нашите пратеници. И най-вече твърдят, че проповядваме егоизъм.