![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Въображението му помогна да компенсира замъглените сетива.
Прерията с кактусовидни растения ли?
„Килим!“
Ами високите тесни върхове?
„Крака на мебели. А онази огромна плоскост отгоре трябва да е маса.“
Петнистите мотиви по тази „скала“ навярно бяха тапети или някакъв безвкусен заместител. От толкова близо нямаше представа дали мотивите са земянитски или извънземни.
„в тази зона от Е-пространството има толкова малко посетители, че когато пристигнах, навярно е била в непроявено състояние. Цялата сложна картина може да се е образувала около някакъв образ от собственото ми подсъзнание!“
Беше си мислил за формата на станцията — за останалите й от предишната мисия дълги крака, които й придаваха вид на паяк. Навярно това бе спомогнало за образуването на този зловещо личен субкосмос.
„Освен ако всъщност не сънувам всичко. Възможно е още в мига на пристигането ми станцията да се е разбила и да ме е затрупала с останките си.“
И в двата случая това показваше защо повечето наблюдатели смятат тази част от Е-пространството за особено опасна.
Навярно насекомите виждаха нещата в къщите по същия начин — като в мъгла. Хари се зачуди дали по стените има картини, купа с плодове на масата и огромно котенце, мъркащо на някой диван точно оттатък Пътя.
Може би беше по-добре да не знае, иначе щеше да принуди Е-пространството да се материализира прекалено много.
Само едно нещо нарушаваше впечатлението за странна гигантска дневна — Пътят, дълга, извиваща се тръба, която изплуваше от мъглявата далечина, лъкатушеше по пода и после изчезваше в стената под Хари. Място, наречено „Реалност“, доминирано от материята и строгите физически закони.
— Усещам приближаване на вибрации — съобщи станцията. — От входящата точка.
Иначе казано от мишата дупка, през която Пътят преминаваше в друга зона на Е-пространството. Тримата нарушители бяха минали по този път и бяха оставили характерни следи. Първо малък съд, преди около година… после неговият преследвач, нехайно взривил по-широк отвор. И двата принадлежаха на дишащи кислород. Но преди да влезе в тясната дупка, третият, последен съд, бе оставил смесени следи.
Сега нещо се приближаваше по обратния път.
Хари провери оръжейния пулт на станцията и откри, че няколко панела светят… което означаваше, че са в състояние да функционират тук, макар че все още предстоеше да види по какъв начин.
— Хайде да проверим дали пак можем да направим онзи номер — измърмори той.
Поел ръчния контрол, той закачи реалностната котва за съседната стена с ясно доловимо тупване. После нервно отлепи кокилестите крака и корабът увисна високо над земята.
— Спускай! — нареди Хари и въжето се опъна. Сега станцията беше само на две корабни дължини над килима. Пътят се намираше съвсем малко наляво.
„Каквото и да излиза… не може да е много по-голямо от станцията. И повечето кораби, които посещават Е-пространството, не са предназначени за него. Имам преимущества. Включително изненадата.“
Струваше му се логично. Почти успя да се убеди.
Но логиката бе изменчив приятел, дори в родната му вселена. А в Е-пространството тя представляваше само една от многобройните игри, на които можеш да си играеш със символите и идеите.
Един от многобройните начини да се самоизмамиш.
— Появява се! — съобщи пилотният режим, когато нещо започна да излиза от мрачния тунел.
Изглеждаше смешно — абсурдно дълго и дебело, точно колкото с усилие да се измъкне от тунела. Нарушителят се състоеше от верижни сегменти, носени от сковани, многосъставни крака. Той бързо излезе от тъмната дупка, после се отдръпна настрани и приклекна край стената, докато по частите на тялото му пробягваха тръпки. На Хари му се стори, че е ранен и уплашен, свил се тук, за да си поеме дъх.
Нямаше нужда да включва наблюдателния режим, за да разбере незабавно, че това създание е машина. Скованите му движения веднага го издаваха. По-важен обаче беше фактът, че не се променяше лесно. При навлизането в нов район от Е-пространството, формите на живот от който и да е клас бързо претърпяваха някакво преобразяване, за да настроят към новата среда концепцията за самите себе си.
И все пак по самата си природа машините представляваха висша проява на приложението на физическите закони. В Реалността силата им се криеше в устойчивостта. Но тук тя имаше отрицателен ефект. За да настрои формата си, машината трябваше внимателно да анализира новите обстоятелства, да разработи модел и после да изпълни всяка промяна според предварителен план.
Хари ръчно фокусира телескопа и видя, че около тялото на механоорганизма се роят по-малки подвижни обекти — ремонтни и поддържащи роботи, — които полагаха отчаяни усилия да променят формата и функцията му чрез отрязване и преместване на отделни парчета реална материя. В процеса постоянно се отчупваха малки късчета, които падаха или се разтваряха в нишките на килима. Атомният сензор на станцията отчете отделяне на реален облак от частици… останки, които скоро щяха да започнат да привличат хищни меми.