Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
Дърветата станаха по-големи, а след това — грамадни. Гигантски чепати корени се издигаха сред тинята край бреговете като гротескни, уродливи крака; стволове, огромни като замъци, се извисяваха към потъналото в изпарения небе. Лиани като въжета висяха от клоните над главите им и се люлееха, сякаш се гърчеха по своя собствена воля в неподвижния въздух. Космати парцали сивкав мъх се спускаха, прикрепени към дълги стотици стъпки лиани, увиснали от дърветата. Реката описваше извити осморки, които правеха пътешествието им десет пъти по-дълго, отколкото наистина трябваше да бъде.
— Неприятно местенце — измърмори Хетар и обезсърчено погледна над носа на кораба към зеленясалата от водорасли повърхност на реката. Беше свалил дрехата си от конски кожи и ленената си долна дреха и голото му жилесто тяло блестеше, потънало в пот. Както повечето от тях, и той беше покрит с алени ранички — следи от ухапванията на насекомите.
— Тъкмо това си помислих и аз — съгласи се Мандорален. Един от моряците изкрещя и скочи, после рязко изрита греблото си. Нещо дълго, слузесто, без кости незабелязано беше изпълзяло по веслото, търсейки да се впие в плътта му с ненаситна лакомия.
— Пиявица — извика Дурник и потрепера, когато ужасното животно падна с шумен плясък във вонящата река. — Никога не съм виждал толкова голяма. Беше поне две педи!
— Тук вероятно не е добро място за плуване — отбеляза Хетар.
— Пък аз тъкмо си мислех да се гмурна — отвърна Дурник.
Хетар се засмя.
Леля Поул, облечена в ленена рокля, излезе от каютата под високата кърма, където Грелдик и Барак се редуваха на румпела. Тя се грижеше за Се’недра, която беше оклюмала и повяхнала в жестоката жега.
„Не можеш ли да направиш нещо?“ — попита я с мисълта си Гарион.
„За какво?“
„За всичко това“ — Той безпомощно се огледа наоколо.
„Какво искаш да направя?“
„Ако не можеш друго, то поне махни тези буболечки.“
„Защо не го направиш ти, Белгарион? — Въпросът прозвуча като вик в мислите му. — Всъщност не е никак трудно“
„Не!“
Тя вдигна рамене, обърна се и си влезе, изоставяйки го изпълнен с непоносимо безсилие.
Бяха им необходими още три дни, за да стигнат до Стис Тор. Градът беше притиснат между две широки извивки на реката и всичко в него беше построено от черен камък. Къщите бяха ниски и в по-голямата си част нямаха прозорци. В центъра на града се издигаше грамадна сграда с причудливи остри върхове на кули, куполи и тераси, които изглеждаха странно чужди на пътешествениците. Пристани и вълноломи разсичаха мътната вода. Грелдик насочи кораба към най-големия.
— Трябва да спрем за митническа проверка — обясни той на спътниците си.
— Това е неизбежно. — рече Дурник.
Митническите формалности бяха съвсем кратки. Капитан Грелдик обяви, че кара стоки на Радек от Боктор към свободната територия на Драсния, после връчи една подрънкваща кесия на митническия служител с бръсната глава и на кораба беше позволено да премине без никаква проверка.
— Длъжник си ми за този жест, Барак — каза Грелдик. — Пътуването дотук беше заради приятелството между нас, ала парите са нещо съвсем друго.
— Запиши дълга ми някъде. — отвърна му Барак. — Ще се погрижа за това, когато се върна във Вал Алорн.
— А ако не се върнеш във Вал Алорн?
— Значи ще бъда сигурен, че ще ме споменаваш в молитвите си — рече Барак. — Бездруго зная, че се молиш за мене, ала сега ще имаш по-убедителна причина да отправяш още по-настойчиви молитви.
— Нима всичките държавни служители в света са продажни? — гневно попита Дурник. — Нима никой от тях не си върши работата както трябва, без да взема подкупи?
— Ако някой от тях го направи, ще дойде краят на света — намеси се Хетар. — Аз и ти сме прекалено обикновени и честни за тези неща, Дурник. По-добре да ги оставим на другите.
— Исках да кажа, че това е просто отвратително.
— Може би е вярно — съгласи се Хетар, — но аз съм направо щастлив, че митничарят не погледна в трюмовете. Щяхме да имаме неприятности, докато му обясним защо караме и конете.
Корабът беше излязъл от митницата и сега моряците гребяха към цяла редица големи кейове. Спряха край най-външния, прибраха веслата и привързаха дебелите корабни въжета към изцапаните с катран колове на пристана.