Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Най-големият — макар и продължил кратко време — водопад от долари тепърва ще се излее. През пролетта на 1966 г. Хамър пристига в Либия, която по това време още е васално владение на крал Идрис. „Аллах ви изпраща в Либия!“ — възкликва белокосият крал, когато приема Хамър. Разбира се, не аллах изпраща шефа на „Оксидентъл“.
Преди революцията на Кадафи Либия е истински Ханаан за петролодобивните компании. Блъсканицата е голяма и е трудно да се получи концесия. Но Хамър, който пристига в Либия със специален самолет — преоборудван бомбардировач „Дъглас“ — подхожда към сделката от друга страна в сравнение с конкуренцията. Освен традиционните финансови уеловия той обещава, че пет процента от приходите на „Оксидентъл“ ще предостави на Либия за развитие на нейното селско стопанство. Предлага неговите хора да правят проучвания не само за нефт, но срещу заплащане и за артезиански води в района на Куфра и другите оазиси.
Хамър получава концесия и след два несполучливи опита на третия „Оксидентъл“ попада на най-богатите залежи петрол в Либия. Той веднага започва строеж на тръбопровод за 150 милиона долара, по това време най-голям в страната. След това купува западноевропейското предприятие „Сигнъл Ойл“, което разполага с петролни рафинерии, бензиностанции и сервизи. С тази база зад гърба си Хамър е принуден да води бой. Петролният гигант на фамилията Рокфелер „Стандарт Ойл“ два пъти тръгва в атаки, за да погълне „Окси“, но Хамър с ловки маневри устоява. Той запазва независимостта на предприятието си, а от печалбите си в Либия дори купува третата по големина в САЩ компания за каменовъглени мини, както и единствената фирма, в ръцете на която е американският патент за ефективна газификация на въглища.
Подходът на Хамър в Либия, който първоначално изглежда прекалено великодушен и скъп, в края на краищата носи огромна допълнителна изгода за „Оксидентъл“.
Известно време след появата на Кадафи крайно дясното крило на американския монополистичен капитал в лицето на фамилията Хънт и сътрудниците в деловите интереси на Хамър — в известен смисъл „леви“, но във всеки случай реалистични — преговарят с представителите па властта от еднакви позиции и общо искат финансова помощ от гигантските петролни тръстове.
По всичко личи, че младите офицери около Кадафи напълно, са запознати с различията между имащите един и същи цели шефове на предприятията. Всичко, което принадлежи на Хънт, е национализирано почти незабавно. Кадафи дори добавя, че прави това, за да „удари шамар на Съединените щати“. Предприятията на „Оксидентъл“ имат възможност да работят още няколко години; наред с петрола нейните хора продължават да търсят артезиански води. Накрая Хамър получава съответно обезщетение и провежда „организирано отстъпление“. Оттегля се от Либия по-богат с няколкостотин милиона в сравнение с пристигането му, когато крал Идрис го поздравява като „пратеник на аллаха“.
Разцъфтяването на империята Хамър е бързо и зрелищно, в годините на нейното късно развитие встъпилият на президентския пост Кенеди назначава владетеля й за свой икономически представител. Докато фамилията Хънт започва около Далас финансирането на завършилата трагично крайно дясна подстрекател-ска дейност, по поръчение на Кенеди Хамър посещава Индия, Япония и Съветския съюз. В Москва на дълъг приятелски разговор го кани Микоян, когото Хамър за последен път е видял през 1922 година. Тогава членът-ветеран на Политбюро на КПСС и заместник-пред-седател на Министерския съвет работи в Ростов — и той приема тракторите „Форд“, за доставката на които посредник е Хамър.
Само няколко месеца преди на страниците на „Далас Морнинг Нюс“ да се появи известното, финансирано от Хънт съобщение против Кенеди, Хамър с одобрението на Белия дом започва в Москва преговори за осъществяване значителна сделка за търговски обмен. Идеята е срещу съветски земен газ на стойност три милиарда долара да се доставят от САЩ обогатени изкуствени торове.
Въпреки изградените от Хамър връзки със Съветския съюз по времето на президента Кенеди — от 1961 до 1963 г., — след трагедията в Далас взаимните действия бързо замират. В годините след убийството на президента Хамър отново посещава Москва и преговаря с министъра на културата. Резултатът от срещите е организираната в музея „Пушкин“ изложба на произведения от световноизвестната фигура в американската наивистка живопис Грандма Моузес. („Грандма“ означава „баба“, така в артистичните среди на САЩ наричат починалата на 101-годишна възраст художничка, която се подписва по този начин на картините си.)