Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Вирна се загледа през отворената врата към градината, в която така и не беше успяла да се разходи.
— Кога стана това?
— Този въпрос никоя от другите не ми е задавала — промърмори Мили под носа си. Прокара тънкия си пръст напред-назад по долната устна. — Да видим. Беше доста отдавна. Още преди зимното слънцестоене. Да, сетих се, беше точно след нападението, денят, в който вие с младия Ричард напуснахте Двореца. А, той е прекрасно момче. Лъчезарен като слънчев ден. Винаги ми се усмихваше и ме поздравяваше. Повечето от останалите момчета дори не ме забелязват, макар да съм им под носа, а Ричард никога не ме е пренебрегвал, наистина, и винаги намираше да ми каже добра дума.
Вирна я слушаше с едно ухо. Помнеше деня, за който говореше Мили. Двамата с Уорън отидоха да помогнат на Ричард да пробие щита, който не му позволяваше да напусне владенията на Двореца. След като преминаха през щита, отидоха при Бака Бан Мана и ги заведоха в Долината на изгубените — тяхната потомствена родина, родина, от която бяха изгонени преди три хиляди години, за да бъдат издигнати на тази територия Кулите на вечната смърт, разделящи Стария от Новия свят. Ричард се нуждаеше от помощта на духовния водач на Бака Бан Мана — Ду Чайлу.
Използва невъобразима сила, съставена не само от Адитивна, но и от Субстрактивна магия, за да унищожи Кулите и да пречисти Долината, връщайки я на Бака Бан Мана. После се отправи на отчаяна мисия да попречи на Пазителя на мъртвите да изскочи през портата в света на живите. Зимното слънцестоене бе дошло и си бе отишло, така че Ричард явно бе успял.
Вирна се извърна рязко към Мили:
— Това беше преди близо месец. Доста преди тя да умре.
Мили кимна:
— Май така излиза.
— Искаш да кажеш, че ти е дала пръстена три седмици преди да умре?
Мили кимна.
— Защо толкова отдавна?
— Каза, че искала да ми го даде, преди да се е отнесла съвсем и да не може да се сбогува или да ми даде подробни инструкции какво да правя.
— Разбирам. И когато се върна следващия път, когато тя все още беше жива, беше ли се отнесла, както си мислеше?
Мили повдигна рамене и въздъхна.
— Онзи път беше единственият, в който я видях. Когато се върнах да почистя, стражите казаха, че Натан и Прелатът дали изрични заповеди да не пускат никой вътре. Натан не искал да го безпокоят, докато се опитвал всячески да я излекува. Не исках той да се провали, така че се върнах обратно на пръсти, за да не вдигам шум.
Вирна въздъхна.
— Благодаря ти, че ми го каза, Мили. — Вирна огледа купчината книжа на писалището си, които чакаха да бъдат разгледани. — Най-добре ще е да се залавям отново с работата си, за да не ме помислят всички тук за повлекана.
— О, срамота е, Прелате. В такава прекрасна топла нощ трябва да излезете в градината си, да й се насладите.
Вирна измърмори:
— Имах толкова много работа, че дори не съм си подала носа навън да разгледам градината си.
Мили се наведе към кофата си, но внезапно извърна глава:
— Прелате! Изведнъж си спомних още нещо, което ми каза Ан.
Вирна намести роклята на раменете си.
— Казала ти е още нещо? Нещо, което си казала на останалите, а си забравила да споменеш пред мен?
— Не, Прелате — прошепна Мили и се приближи. — Не, каза ми да не го казвам на никого другиго освен на новия Прелат. Не знам защо, но по някаква причина не си го спомнях изобщо досега.
— Може да е обвила съобщението си със заклинание, за да те накара да го забравиш за всички останали освен за новия Прелат.
— Възможно е — каза Мили и потърка устна. Вгледа се в очите на Вирна. — Ан е способна на такива неща понякога. Понякога може да действа не съвсем почтено.
Вирна се усмихна тъжно.
— Да, знам. Аз също съм се оказвала жертва на манипулативните й действия. Какво е съобщението?
— Каза да ви предам да не се бъхтате много.
Вирна отпусна ръка на хълбока си.
— Това ли е всичко?