Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Тамсин си наля още една чаша вино и огледа с искрено съчувствие младата жена, която седеше пред нея смутена и зачервена.
— Обичате ли съпруга си, Люси?
— Разбира се! — В порцеланово-сините очи заблестяха сълзи. — И той ме обича.
— Сигурна съм в това. — Тамсин седна отново до нея и обхвана с две ръце чашата си. — Но той е по-стар от вас и има повече опит. Харесва ли ви, когато спи с вас?
Люси я погледна като замаяна. Тамсин й кимна окуражително.
— Знам, че сте била девица. Освен това приемам, че той не си е направил труда да открие какво ви прави щастлива. Повечето мъже са такива.
— Какво искате да кажете? — Люси търсеше мъчително думите. Беше й трудно да повярва в чутото. — Не искам да говоря за това… ужасно е… не е прилично.
— По дяволите, Люси! Ако не си поговорим за това, как ще се научите да се любите истински с мъжа си? А ако не се научите, любенето няма да ви доставя удоволствие и на мъжа ви също. Сама ще си докарате проблеми, и то сериозни. — Тамсин изпи виното си и кимна отново. — Сесил често ми е разказвала колко превзети са англичаните и че жените нямат право да знаят как да даряват радост на мъжете… Когато тя била младо момиче, никой не допускал, че жената има право да изпитва удоволствие, когато се люби с мъжа си.
— Коя е Сесил? — попита тихо Люси.
— Майка ми. Тя би говорила по същия начин и с вас, Люси, затова не се сърдете, че ви нападнах така неочаквано.
Люси погледна смаяно това необикновено момиче, което седеше до нея със самоуверено лице и й вдъхваше чувството, че е при лекаря. Ала преди да е успяла да се овладее, в салона влязоха Джулиън и Гарет.
— Люси тъкмо ми обясняваше как се поднася правилно чай — заговори спокойно Тамсин. — Ще позволят ли господата да им налея по чаша?
Люси отстъпи настрана. Беше й ясно, че Тамсин беше забелязала как трепереха ръцете й и беше решила да й помогне. Когато Джулиън предложи на сестра си да им посвири, тя се запъти колебливо към пианото. Главата й беше пълна с онова, което чу преди малко, и не можеше да се съсредоточи върху музиката. Направи опит с една народна песен, но грешките бяха толкова много, че Гарет не издържа и каза с брутална откровеност:
— За бога, Люси, пощади ушите ни! Все едно котка вие на покрива!
Люси спусна шумно капака на пианото.
— Извинете ме. — Тя стана и се върна на дивана. — Сигурна съм, че предпочитате да чуете Тамсин. Вероятно тя владее и това изкуство, както много други.
— Аз не умея да свиря на пиано, само на китара — отговори просто Тамсин, за да приглуши раздразнените нотки в гласа на Люси. Съзнаваше, че е шокирала младата жена, но възнамеряваше да продължи със съветите още на следващата сутрин, като даде на Люси малко време да смели онова, което й беше обяснила.
— Колко екзотично — промърмори Люси.
— Там, където живеех, беше съвсем нормално — отговори спокойно Тамсин. — Никой не го намираше вълнуващо.
— Както и много други неща, нали?
— Възможно е.
Джулиън смръщи чело, засегнат от хапливите забележки на Люси и спокойната любезност на Тамсин, която отговаряше, без да й мигне окото. От Люси струеше неприкрита враждебност и той предположи, че причината се криеше в твърде явния интерес на Гарет към Тамсин. Този мъж беше един недодялан глупак, но Люси не беше пожелала да го разбере. Вероятно сега обвиняваше Тамсин, но Джулиън беше принуден да признае, че тя не беше окуражила сър Гарет с нито една дума или жест.
Гарет се покашля.
— Мисля, че преди лягане ще направя малка разходка до селото. Ще се видим утре сутринта. — Той се приведе и целуна Люси по бузата. — Лека нощ, мила. Не оставай дълго, пътуването беше напрегнато и имаш нужда от почивка.
Люси побледня като смъртник, после лицето й пламна. Погледът й неволно се устреми към Тамсин, която упорито гледаше в друга посока.
След като вратата се затвори зад Гарет, Люси скочи на крака.
— Наистина съм много уморена. Надявам се, че ще ме извините. Много бих искала да си легна. — Гласът й се давеше в сълзи и когато изтича към вратата, тя избърса крадешком очите си.
— Негодник! — изръмжа Джулиън, след като сестра му излезе. — Проклет да е! Но няма да му позволя да се мотае из селото и да си търси забавления, докато сестра ми си изплаче очите горе!
— Не беше много умно от негова страна — съгласи се Тамсин. — Очевидно е безчувствен тип. Но ако го върнеш със сила, ще бъде в лошо настроение и ще й хленчи. Такива са мъжете.
Джулиън се взря намръщено в чашата си.
— Защо пи толкова много тази вечер? Мислех, че не ти понася.
— О, разбира се, че ми понася — отговори бързо тя и зарови пръсти в косата си. Очите й го погледнаха изкусително, крачето й се подаде изпод роклята. — Виното ме освобождава от задръжки и възбужда въображението ми. Искаш ли да се качим горе? Гостите ти се оттеглиха.