Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Люси лежеше с широко отворени очи в мрака и се опитваше да прогони сълзите си. Отново и отново си припомняше шокиращите неща, които беше чула от Тамсин. Това почти непознато момиче си беше позволило да разговаря с нея толкова… толкова безсрамно. И откъде, за бога, знаеше толкова неща за жените и мъжете… след като не беше омъжена?
Джулиън чу завръщането на Гарет. Изчака зетят му да се прибере в стаята си, после духна свещта и излезе от библиотеката. Заключи входната врата, взе свещта от масичката и тръгна нагоре по стълбището. Свещите в коридора щяха да горят през цялата нощ, в случай, че някой пожелаеше да мине през коридора.
Личните му покои, които се състояха от спалня, дневна и тоалетна стая, бяха в средата на къщата. Големите прозорци гледаха към моравата и брега. Кулите бяха от двете им страни. Насреща бяха стаите за гости, най-голямата в момента беше заета от сестра му и съпруга й.
Джулиън влезе в спалнята си и се почувства едновременно уморен и напрегнат. Брачните проблеми на сестра му го потискаха, но не това беше причината за недоволството му. Той изпитваше неловкост, от начина, по който бе реагирал на подканващия поглед на Тамсин. Припомни си чувствеността, която се излъчваше от сгушената в креслото крехка фигура, и въздъхна тежко. И това не беше най-важното. По-същественото беше, че сега съжаляваше горчиво за грубото си държание. Той я нарани, без да каже нито една дума за обяснение и със сигурност без причина. Тази вечер тя беше направила всичко, което беше по силите й, за да се сдобрят. А после му се предложи по обичайния си открит и доверчив начин, без дори да помисли, че може да получи отказ. Той прочете ужаса в погледа й, видя сълзите в очите й, но й обърна гръб. И сега не можеше да прогони от съзнанието си картината на раздялата им.
Той затвори вратата на спалнята, вдигна свещта и закрачи към леглото. Погледна към прозореца и застина на мястото си. В първия момент помисли, че въображението му е изиграло лош номер, но много скоро осъзна, че всъщност трябваше да го очаква. Тамсин не беше от жените, които приемат отказ, все едно колко крехка изглеждаше и колко засегната беше от поведението му.
Тя седеше гола на рамката на прозореца, обляна от лунната светлина, опряла лакти на коленете си, и се взираше замечтано в обсипаното с ярки звезди небе. Гледката от прозореца беше наистина прекрасна, особено сребърната ивица на хоризонта, където черното небе се сливаше със синята линия на морето.
Пулсът му се ускори, кръвта зашумя в слепоочието му.
— Ето те и теб! — извика весело тя, сякаш никога не се бяха карали. — Вече си мислех, че ще прекараш цялата нощ в библиотеката. Какво толкова имаше да работиш?
— Какво правиш тук, по дяволите? — попита той и гласът му беше само дрезгав шепот. Бореше се със самия себе си, със съзнанието, че на света нямаше друга жена като нея. Остави свещта на масата и скри треперещите си ръце зад гърба си. — Казах ти, че докато сестра ми спи под покрива ми, не ти позволявам да идваш тук.
— Мисля, че не те разбрах съвсем точно — отговори тихо Тамсин и стана. — Освен това сестра ти отдавна спи. — Тя направи крачка към него и спря. — Всички спят, милорд полковник. Кой може да знае какво става зад затворените врати на спалнята ти?
— Това не е важно — отговори сърдито той и свали жакета си. — Сестра ми е невинно момиче. Знам, че това не означава нищо за теб, но…
— О, моля те, не започвай пак! — извика Тамсин. Вече беше съвсем близо до него и той усещаше топлината на голата й кожа. — Пак ли ще се караме?
Джулиън я погледна безпомощно. Големите влажни очи, мекото потръпване на устата, изкусителният глас бяха нещо съвсем ново. Той знаеше или поне си въобразяваше, че знае, как да се оправя с огнената бандитка, но при вида на меката и покорна Тамсин се обърка напълно. Какво да прави сега?
— Чуй ме, Тамсин — започна тихо той. — Знам, че ти е трудно да разбереш. Гледай на Люси като на скъпоценно цвете. Тя е като рядка орхидея, израсла в оранжерия, толкова е ранима…
— Ти си глупак! — извика разярено Тамсин и забрави всички добри намерения да бъде отстъпчива, женствена и изпълнена с любов. Този човек си нямаше понятие от положението на сестра си. — Ще ти кажа нещо, милорд полковник: твоята скъпоценна и толкова ранима сестричка е ужасена от брачното легло и от некадърния си съпруг! Изобщо не мога да разбера как така си й позволил да се омъжи за него! Шокът й е толкова голям, та се съмнявам дали изобщо ще може да се възстанови. Не разбираш ли, че някой трябва да й отвори очите за реалността и да я спаси?
Джулиън отвърза вратовръзката си и я захвърли на леглото. Застана пред Тамсин и тя неволно се отдръпна от огъня в очите му. Става богу, че отново му беше показала истинското си лице.