Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Когато става въпрос за сестра ми, аз не се интересувам от мнението на една необразована незаконородена хлапачка, която не се е научила да подчинява сексуалните си желания на приличието и обществените закони.
— Пфу! — извика отвратено Тамсин. — Обществени закони! — Гласът и преливаше от сарказъм. — Жените са длъжни да се подчиняват на моралните норми, но Гарет не е, нали? Той може да хойка по кръчмите и да удостоява с благоволението си всички местни проститутки и това е напълно нормално, така ли?
— Не, не е! — изкрещя вбесено Джулиън. После свали ризата си и я запрати на пода в краката й. Макар и обзет от страст, той си даде сметка, че се разсъблича пред голата Тамсин и тя би могла да си извади погрешни заключения. — Щом толкова искаш да знаеш, аз съм недоволен от недискретността на Гарет… също толкова, колкото и от твоята.
— Защо не включиш и себе си? — попита разгорещено тя. — За тази недискретност, както красиво я наричаш, са необходими двама. Досега не съм установила, че имам насреща си недоброволен партньор, милорд полковник.
Очите й искряха, крехката фигура беше скована от гнева.
— Ако има нещо, което не мога да понасям, то е лицемерието.
— Аз не съм лицемер, особено когато се отнася до сестра ми! — изфуча той и захвърли ботушите си в ъгъла. — И няма да допусна да омърсиш невинността й с богатия си опит!
— Да я омърся? — повтори изненадано Тамсин. — И ти смееш да ме обвиняваш, че ще омърся сестра ти, сякаш съм последната уличница? Единственият, който може да омърси Люси, е проклетият й съпруг. Крайно време е да го разбереш.
Тя се наведе и вдигна ризата му.
— Ако беше почтен спрямо сестра си, ако наистина се интересуваше от нея, щеше да й разясниш някои неща от живота и сега тя нямаше да бъде в такова жалко положение. Желая ти лека нощ, милорд полковник. Не мога вече да си хабя времето със слепи лицемери. — Тя се мушна покрай него и изтича към вратата, като пътьом облече ризата му.
— Не можеш да излезеш така! Върни се веднага! — Той забрави, че само до преди минута искаше тя да се махне, и посегна към ръката й. — Трябва да ми обясниш всичко!
Тамсин се откъсна и отново хукна към вратата.
— Опитай се да го откриеш сам, сър!
Той скочи към нея, но в същия миг тя грабна каната с вода от масичката за миене. Очите й светнаха предизвикателно.
— О, не — проговори заплашително Джулиън. — Само да посмееш!
— Ще посмея, и още как! — изкрещя тя и изля каната на главата му.
В спалнята от другата страна на коридора Люси скочи стреснато в леглото си, защото в рева, който се разнесе изведнъж, нямаше нищо човешко.
— Какво става, за бога?
— Бог знае. — Гарет разтърка сънено очи. Тъкмо се беше приготвил да потъне в щастливия свят на алкохолното опиянение. А сега примигваше и се опитваше да проумее откъде идваха странните шумове. — Някъде се бият.
— Да се бият? — Люси отметна завивката. — Кой би могъл да води бой по това време, и то пред нашите покои?
Гарет се вслуша с наклонена встрани глава. Чу се силен трясък, последван от рев, който очевидно идваше от устата на господаря на дома. Отговори му пронизителен женски писък.
— Велики боже! — промърмори слисано Гарет. — Шумът идва от стаята на брат ти. — Той стъпи на пода и отвори завесата. — Дано не е влязъл крадец!
Люси скочи и изтича след мъжа си, който открехна внимателно вратата. И двамата трепнаха ужасено, когато някой отвори с трясък вратата на спалнята на Сейнт Симон и веднага след това я тресна с все сила. При второто отваряне Гарет вдигна пръст към устните си и подаде глава навън. Двамата погледнаха в оскъдно осветения коридор и зяпнаха смаяно. Никога не бяха очаквали такава сцена.
Облечен само с панталона си, Джулиън тичаше след крехката фигура на Тамсин и от косата му се стичаше вода. Тамсин беше облечена само с ризата му.
— Веднага се върни! — Макар че Джулиън шепнеше, думите му се чуваха съвсем ясно в тихия коридор.
— Върви в ада! — изсъска вбесено Тамсин, обърна се да го погледне и намали скорост.
Джулиън протегна ръка и я сграбчи за яката на ризата.
— Няма да ми избягаш толкова лесно, малката!
С бързо движение Тамсин се освободи от ризата и продължи към стаята си. Джулиън беше толкова смаян, че в първия момент забрави да я преследва.
— Луда! — промърмори полугласно той, но смаяната публика, скрита в сянката на вратата, чу смеха и решителността в гласа му. Той се хвърли напред и настигна бягащото момиче. Хвана я през кръста и я метна на рамото си като чувал с картофи. От гърлото й се изтръгна възмутен вик.