Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Той взе кърпата и изтри сгорещеното си лице. Имаше достатъчно време да намери семейството на Тамсин. А ако не ги откриеха, това си беше неин проблем. Във всеки случай той щеше да изпълни своята част от сделката.
Тамсин, която най-после бе успяла да накара Люси да се прибере в собствената си стая, разглеждаше замислено роклите си и четкаше косата си, докато Хосефа тичаше забързано насам-натам.
Мислите се надпреварваха в главата й. Размишляваше дали не би могла да използва пристигането на Люси за своите цели. Идеята да дадат прием в Трегартън беше идеална за онова, което тя възнамеряваше. Беше много важно да я признаят като член на местното добро общество, ако искаше да изобличи Седрик Пенхалан. Беше много важно да я уважават като гостенка и закриляна от едно могъщо семейство, иначе никой нямаше да повярва в историята й. Ако обаче разкажеше историята на Сесил като приятелка и довереница на лейди Фортескю, ако се позовеше на имена като херцог Уелингтън и Сейнт Симон, хората щяха да я слушат занемели от ужас.
А щом историята й излезеше наяве, всичко щеше да свърши. Тя щеше да бяга от гнева на полковника, да бяга с всички сили. Щеше да се откаже от бавно покълващата му любов към нея и да се върне към стария си живот, към самотата на испанските планини.
— За бога! — промърмори тя и се отдалечи към ъгъла, за да избяга от Хосефа, която тъкмо закопчаваше роклята на гърба й.
— Спри, спри! — извика сърдито Хосефа и хукна след нея. — Недей така, ниня!
Тамсин спря и втренчи поглед в килима пред себе си. Само ако имаше начин да свърши онова, за което беше дошла, без полковникът да узнае. Ако успееше, мнението му за нея може би щеше да се промени. Тя щеше да му покаже и другата страна на безскрупулната авантюристка, за която я смяташе. Не беше възможно тя да го обича толкова силно, а той да не отговаря на чувствата й. Може би трябва просто да погледне в сърцето си и всичките му проклети предразсъдъци щяха да изчезнат.
Но първо трябва да си изяснят отношенията. Тя се огледа в огледалото, наклони глава встрани и се опита да се погледне с очите на полковника. Видя дребна женичка в зелена муселинена рокля и въздъхна. Той я беше дразнил достатъчно често за дребния й ръст, но го правеше само когато беше гневен. Може би трябваше да сложи някои скъпоценности. Смарагдите щяха да й придадат малко повече значимост. Но после поклати глава. Тя беше такава, каквато беше, и никога преди това не се беше замисляла как изглежда. Въпреки това реши, по-късно вечерта, когато сключеше мир с полковника, да го попита какво вижда, когато я гледа.
Сър Гарет беше сам в салона, когато Тамсин влезе. Той се извърна от масичката с напитките и вдигна чашата с шери.
— О, добър вечер, мис… Тамсин. — Усмивката му беше ослепителна. — Дошли сме малко по-рано от другите. Но Люси винаги се бави.
Гарет се поклони пред Тамсин, подаде й ръка и я поведе към трапезарията. Джулиън намести стола на Люси, тя го погледна изненадано, после се засмя.
— Никога не съм седяла тук, но щом си решил така… Аз ще седя начело на масата, докато си намериш съпруга, Джулиън. — Тя се усмихна плахо и седна. В очите на брат й нямаше нищо. Без да каже дума, той зае мястото си в другия край на масата.
Люси се смути още повече. Може би беше казала нещо лошо, но не можеше да си представи, че тази проста истина е нетактична или неприлична. Тя хвърли бърз поглед към Тамсин, но новата й приятелка тъкмо си вземаше от платото с пилешките бутчета. Гарет отпи голяма глътка вино от чашата си, лицето му беше съвсем спокойно. Очевидно и той не беше намерил нищо осъдително в забележката й, затова Люси реши, че за всичко е виновно поведението на брат й. Той умееше да я сплашва. Пък и открай време не обичаше лични забележки.
Тамсин беше чула краткия разговор и беше забелязала впечатляващото мълчание, което последва думите на Люси. Може би Джулиън не желаеше да обсъжда тази тема в нейно присъствие. Може би си мислеше, че не е редно да говори за женитба в присъствието на любовницата си. Вероятно това беше още една от странностите на английските джентълмени, за които й беше разказвала Сесил. Тамсин отблъсна тези меланхолични мисли, взе едно пилешко бутче и го захапа с апетит.
Джулиън забеляза, че Гарет не изпускаше Тамсин от очи, докато тя огризваше с видимо удоволствие крехкото месо. Зетят му беше възхитен от Тамсин и Джулиън го разбираше. Малката испанка излъчваше властна чувственост, докато гризеше пилешката кост.