Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Тамсин, в английското общество не се яде с ръце — поправи я той, преди погледът на Гарет да стане твърде настойчив. — Не помниш ли, че веднъж вече ти обясних това?
— О, да, забравих. — Тамсин остави костта в чинията си и облиза пръсти. — Струва ми се глупаво да използвам нож и вилица, когато с ръце е много по-просто.
Гарет избухна в смях.
— Наистина е глупаво — съгласи се той. — И аз съм на мнение, че на тези неща се обръща прекалено много внимание. Защо да не ядем с пръсти, като ни харесва?
— Приемам, че испанските обичаи са много различни от английските — намеси се в разговора Люси и тонът й беше необичайно хаплив. — Вероятно ви е трудно да мислите за всичко наведнъж.
— Вярно е — призна открито Тамсин. — Надявам се да ми помагате, Люси. Сигурна съм, че брат ви ще се радва, ако му отнемете част от работата с мен. Знам, че се отегчава.
Тя погледна Джулиън и усмивката й стана още по-широка. На бузите й се появиха две прелестни трапчинки и той се запита как така не ги беше забелязал досега. Бузите й бяха зачервени, очите сияеха. Лакеят напълни отново чашата й с вино и Джулиън преброи на ум. Трета чаша, а преди това беше изпила две чаши шери.
Тамсин продължи да пие. Ала единственото действие на алкохола беше, че тя все повече засияваше. Джулиън знаеше от опит, че малката бандитка не правеше почти нищо без задни мисли, капризите й преследваха същата цел. Очевидно беше решила да се сдобри с него.
Гарет беше възхитен от новата си позната. Погледът му следеше всяко нейно движение, смехът му придружаваше остроумните й забележки и Люси ставаше все по-тиха. Тамсин не окуражаваше съпруга й по никакъв начин, но то и не беше необходимо, за да привлече вниманието на сър Гарет Фортескю.
Когато по-късно дамите се оттеглиха в салона, Гарет помириса със задоволство чашата си с портвайн.
— Жизнено малко същество, нали? Винаги съм вярвал, че испанците са дяволски сухи, особено жените… Манастири, дуени и така нататък. Но това момиче е от плът и кръв.
— Винаги сте имали особен начин на изразяване, Фортескю — отговори с леден глас Джулиън. Зетят му беше пил много. Лицето му беше зачервено, очите гледаха мътно.
— О, извинете, Сейнт Симон. — Гарет се усмихна широко. — Разбира се, не исках да ви засегна. Тя е една мила малка невинност, естествено. Нали казахте, че бащата бил някой си испански гранд?
— И добър познат на Уелингтън — напомни му мрачно Джулиън.
— Вероятно са много заможни. Казвали са ми, че испанските грандове са невероятно богати. — Гарет се разхълца. Хапна няколко зърна грозде от купата пред него и се извърна настрана. — Така поне съм чувал…
Джулиън не смяташе за нужно да продължават тази тема. Най-после и Гарет го разбра и потъна в мрачно мълчание. Перспективата да прекара дългите летни месеци в компанията на своя така сдържан и сух роднина, без Мажорити, без клуба си, вече не му изглеждаше привлекателна като преди.
В салона Люси се стараеше да си възвърне равновесието, като пое ролята на домакиня и се погрижи за чая.
— В Испания пият ли чай след ядене?
— Обикновено не. — Тамсин я разглеждаше замислено. По всичко личеше, че сестрата на Джулиън се нуждае от добри женски съвети. Въпросът беше как да й ги даде, без да разкрие връзката си с брат й.
Люси наля чай.
— Ние слагаме млякото в чая, след като е малко изстинал — обясни превзето тя.
— И защо?
— За да регулираме силата му — отговори Люси. — Не е ясно колко силен е чаят, ако млякото се сипе в чашата преди това.
— Не, вероятно не — съгласи се Тамсин и седна до нея на дивана. — Ще запомня това. Разкажете ми за съпруга си.
— Защо искате да знаете? — По бузите на Люси избиха трескави червени петна. Тя подаде чашата на Тамсин с трепереща ръка.
Тамсин отпи от топлия чай и реши, че времето никак не е подходящо за чай.
— Защото мисля, че ви е необходима помощ — отвърна предпазливо тя и остави чашата си на масичката. — След десет месеца брак мъжът ви би трябвало да спи всяка нощ в леглото на жена си. Ако не внимавате, скоро ще си потърси забавление другаде.
— О, как можете да говорите такива скандални неща? — Люси сложи ръце върху парещите си бузи. — Какво можете да знаете вие за тези неща?
— Аз идвам от Испания — отговори кротко Тамсин. — Вероятно ние сме малко по-свободни в това отношение. — Тя стана и се запъти към масичката с бутилките. Искаше да помогне на Люси, но трябваше да бъде безкрайно предпазлива. След всичко, което бе узнала от досегашните им разговори, заедно с вечерята в компанията на сър Гарет Фортескю, тя бе разбрала, че новата й приятелка наистина се нуждае от помощ. Нямаше причина Джулиън да научи за разговора им. Люси със сигурност нямаше да му разкаже.