Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Благодаря. — Гарет го последва. Много му се искаше Джулиън да не е толкова хладен и язвителен. — Ще ви помоля да ми предоставите някой от конете си за времето на гостуването ни, Сейнт Симон. Малко преди да тръгнем, моят кон си изкълчи глезена.
— Разбира се — отговори с усмивка Джулиън и подаде чашата на госта си. — Друго не бях и очаквал.
Гарет едва не се задави с виното си.
— Люси ще бъде най-добрата компания за момичето — обясни той, когато се възстанови от пристъпа на кашлица. — Вероятно гостенката ви има нужда от жена на нейната възраст, с която да общува. Нали знаете какви са жените.
— Да, горе-долу — отговори Джулиън и му посочи дивана, след което седна зад писалището си. — Само че Тамсин е различна. — Той отпи глътка вино и попита: — Как е сестра ми? Надявам се, че бракът й понася добре.
Въпросът беше прям и Гарет се изчерви. Сейнт Симон се беше колебал дълго, преди да даде съгласието си за този брак, беше критикувал прахосничеството на Фортескю и прекалената му екстравагантност, но сестра му го умоляваше и плачеше. После го заплаши, че ще избяга и ще се хвърли в морето, ако не можела да има единствения мъж, когото щяла да обича в живота си.
— О, Люси е много добре — отговори с усмивка Гарет. — От време на време я мъчи мигрената… като повечето жени. Нали знаете какви са.
— Вече говорихме за това. — Джулиън го гледаше замислено. — А вие, Гарет, задържахте ли се на тясната пътека на добродетелта?
Зетят му се изчерви още повече.
— Разбира се… сега съм женен мъж. Що за въпрос?
— О, приемете го като братска загриженост — отговори небрежно Джулиън и посегна към гарафата, за да напълни повторно чашите.
Щом влязоха в стаята на Люси, Тамсин се настани на перваза на прозореца й се подготви да опознае сестрата на Сейнт Симон.
— Стаите са много хубави — проговори с копнеж Люси, когато момичето започна да разкопчава роклята й. — Но се чувствам малко странно, защото не съм в моминската си стая. — Тя изхлузи ризата през главата си. — За съжаление старата ми стая не е достатъчно голяма за брачна двойка, пък и Гарет има нужда от стая за преобличане. — Тя потопи крачето си във ваната с топла вода. — Можеш да си вървиш, Маги. Ще позвъня, когато трябва да ме облечеш.
Момичето се поклони, взе дрехите й и изчезна.
— Когато се прибере късно, Гарет нощува в тоалетната си стая, за да не ме смущава. Винаги е загрижен за мен.
— Значи се прибира късно? И къде ходи? — Тамсин отпи глътка чай и зачака Люси да влезе във ваната. Сестрата на Джулиън имаше хубаво, добре закръглено тяло, стройна талия, пищни гърди и заоблени хълбоци. Много е красива, помисли си с лека завист Тамсин и за първи път в живота си се запита дали пък тя не беше недоразвита.
— О, от клуба си или отнякъде другаде. Мъжете никога не си стоят в къщи. Мислех, че при женените е различно, но явно не е така.
В гласа й имаше известно напрежение, ръцете, които сапунисваха тялото, трепереха.
— Разкажете ми как се озовахте тук, Тамсин. Брат ми не пише почти нищо в писмото си. Той изобщо не обича да споделя — прибави с усмивка тя.
Тамсин повтори измислената си история.
— Доколкото разбрах, брат ви се надява да ме вземете под крилото си, когато започне сезонът. През октомври би трябвало да се представя в двореца.
— О, с удоволствие ще ви помагам — отговори зарадвано Люси. — Чудесно е да имам с кого да излизам. Винаги ще се храним заедно. Гарет не обича да се храни в къщи. — Тя се отпусна във ваната и смени темата: — Ще ви науча как да се движите в обществото, ще започнем уроците още утре… Сигурна съм, че тук е много по-различно от Испания… Не е лошо да организираме малък прием в чест на пристигането ви. Джулиън няма да има нищо против, надявам се. В Трегартън от години не е имало истински прием. Май последният беше за сватбата ми.
Люси продължи да бъбри, сякаш двете се познаваха цял живот. Тамсин почти не познаваше други момичета. Тя беше дъщеря на Ел Барон и това я отделяше от обикновените селски девойчета. Но често ги беше виждала да си бъбрят безгрижно и им беше завиждала. Бъбренето на Люси й напомни за миналото и я зарадва. Ето че и тя беше на път да опознае общуването между две млади жени.
Най-после Люси се изправи във ваната и посегна към хавлията.
— Как се разбирате с Джулиън? — попита тя и в гласа й имаше страх. — Не е много просто да се общува с него, нали?
— О, не съм съгласна. — Тамсин я погледна изненадано. — Никога не съм имала трудности да общувам с него. — Е, „поне когато не се караме,“ помисли си тя и се засмя.