Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Много ли е строг? — попита плахо Люси и излезе от ваната. — Поне с мен винаги е бил много строг.
Вярвам ти, миличка, помисли си Тамсин. Той изисква от всеки член на семейство Сейнт Симон да бъде съвършен.
— Все пак аз не съм негова сестра — обясни тя. — Той просто прави услуга на баща ми и изпълнява заповедта на херцог Уелингтън. Не му е приятно, че трябваше да се раздели с бригадата си, и понякога ми се сърди.
— Джулиън става опасен, когато се разсърди — довери й Люси.
— Права сте — засмя се Тамсин. — Наистина е опасен. — Тя стана и се запъти към вратата. — Май е време да се преоблека за вечеря.
— Какво ще облечете? — Люси веднага забрави за брат си. Увита в голямата хавлия, тя се отправи към леглото, където бяха проснати роклите й, готови за подреждане в гардероба. — Хубаво е да съгласуваме тоалетите си, не мислите ли?
Тамсин примигна изумено.
— Какво имате предвид?
— Ами вижте, ако аз нося розова рокля, а вие тъмнокафява, ще изглежда много зле.
— Аз нямам нито една тъмнокафява рокля — отговори облекчено Тамсин.
— Естествено, този цвят е ужасен. Само ви дадох пример. — Люси посочи натрупаните рокли. — Е, коя бихте избрали?
Тамсин се престори, че е посветила цялото си внимание на този толкова важен въпрос. Порцеланово-сините очи на Люси не гледаха остро като братовите й, цветът им беше прекрасен. Кожата й беше светла, кестенявата коса сияеше в червеникаво и не беше толкова впечатляваща като гъстата златно-червена грива на Джулиън.
— Може би тъмносинята — предложи тя, за да каже нещо. — Откога сте омъжена?
— Десет месеца. — Люси вдигна роклята и я отнесе пред огледалото, за да се разгледа. — Добре, ще облека нея.
— И мъжът ви спи в тоалетната си стая? — Тамсин не се отличаваше с особено чувство за такт.
Люси се изчерви.
— Когато се връща късно, обикновено е пил. Мъжете са си такива.
Тамсин я погледна със съмнение.
— Наистина ли?
— Е, вие нямате представа какви са мъжете, защото не сте омъжена. — Люси я погледна с осъзнато превъзходство. — Жената трябва да се омъжи, за да научи някои много важни неща за мъжете.
Тамсин се почеса по главата. Люси беше една година по-млада от нея, но очевидно нямаше представа от истинския живот. Всъщност, какво друго можеше да се очаква от нея? Тя беше добродетелна, добре пазена английска дама. Дано небето я опази от тъмните страни на живота.
— Мисля, че испанските мъже са други — отбеляза равнодушно тя и се обърна към вратата. — Ще се видим долу.
— О, не! Непременно трябва да разгледам гардероба ви. — Люси захвърли хавлията и облече халата си. — Аз обичам да ходя по магазините, а вие? Може би Джулиън ще ни позволи да използваме леката карета, за да отидем в Бодмин или дори в Труро. Там ще си купим съответстващи по цвят рокли и ще излизаме само с тях. — Тя хвана под ръка Тамсин и двете излязоха в коридора. — В коя стая са ви настанили?
— В ъгловата стая на източната кула.
— О, чудесна стая. — Като бъбреше непрестанно, Люси я поведе бързо към кулата.
Джулиън, който тъкмо се изкачваше по стълбата към спалнята си, видя двете женски фигури да влизат в стаята на Тамсин и веднага застана нащрек. Успя дори да чуе част от веселото бъбрене на сестра си.
Тамсин не е толкова глупава, че да се изправи срещу мен, помисли си той и влезе в собствената си стая. Все още не бяха подобрили отношенията си след онази грозна караница, но той не можеше да повярва, че тя ще изложи на риск собствения си план само за да му отмъсти.
Тамсин беше проклето, дръзко, изкусително адско изчадие. Но не беше глупачка, нито отмъстителна. Той разхлаби вратовръзката си, отиде до прозореца и се загледа към моравата. Защо, за бога, не можеше да й устои? Искаше да се върне в Испания при войниците и приятелите си, които се биеха и умираха под непоносимото испанско слънце. Искаше да забрави тази дяволска бандитка… а може би не?
Джулиън захвърли вратовръзката на пода и свали жакета си. Цял следобед беше яздил, за да обиколи имението си. Беше посетил арендаторите си и беше разпитал по-възрастните от тях — мъже и жени, които живееха в Трегартън повече от петдесет години. Искаше да знае дали някой си спомня за младо момиче от благородническо семейство, изчезнало при загадъчни обстоятелства. Но никой не можа да даде отговор на този въпрос. Една от дъщерите на Пенхалан беше починала в Шотландия. Погребението беше тържествено, семейството беше тъгувало цяла година. Всички помнеха това. Но никой не беше изчезнал при пътуване в Испания.
Джулиън свали панталона си и отиде до масичката, за да измие лицето си със студена вода. Може би майката на Тамсин е била дъщеря на някой дребен земевладелец от южната част на страната, някъде зад Труро, в посока Пензанс.