Четиридесет и петимата

— Да притежаваш Каор — продължи Шико, — значи да имаш пълни хамбари, изби и сандъци. Който владее Каор — всички са с него, който не го владее — всички са против него.

— Кълна се в Бога — рече кралят на Навара, — аз така силно исках да притежавам Каор, че поставих това като sine qua non46 условие за нашия брак с Маргьорит… Виж ти, проговорих на латински! Каор беше зестра на жена ми, те ми го обещаха.

— Господарю, да бъдеш длъжник — и да платиш… — отбеляза Шико.

— Нима според теб няма да ми се издължат?

— Боя се, че е така. И нека кажа откровено, това е правилно, господарю.

— Правилно ли? Защо, приятелю?

— Защото, като се оженихте за принцеса от френския дом, вие не можахте да постигнете да ви изплатят зестрата напълно.

— Нещастнико! — каза Анри с горчива усмивка. — Ти какво, май забрави за камбаната на Сен-Жермен-л’Оксероа?!47 Чини ми се, че всеки младоженец, когото се канят да заколят през първата брачна нощ, повече ще се грижи за спасяване на живота си, отколкото за зестрата.

— Да, но сега живеем в мир. Вие би трябвало да се възползувате от мира и да се заемете с работа. Като говоря така, имам предвид не само вашите интереси, но и интересите на краля, моя повелител: Ако във ваше лице Анри III имаше могъщ съюзник, той щеше да е най-силен от всички и двамата Анри щяха да накарат света да трепери.

— Аз съвсем не се стремя да карам някого да трепери — кротко каза Анри, — стига ми самият аз да не треперя… Е, какво пък, ще карам без Каор, щом като смяташ, че Анри никога няма да ми го даде.

— Сигурен съм в това, господарю, по три причини.

— Изложи ги, Шико.

— Готов съм. Първата е, че Каор е богат град и кралят на Франция предпочита да го задържи за себе си.

— Това не е много честно, Шико.

— Но затова пък е по кралски, господарю.

— Ще запомня думите ти, Шико, ако някога стана крал. А втората причина?

— Госпожа Екатерина би желала да види дъщеря си в Париж, а не в Нерак.

— Така ли мислиш? Обаче тя не изпитва особено пламенна любов към дъщеря си.

— Вие сте прав, но при вас госпожа Маргьорит е нещо като заложница.

— Ти си извънредно хитър политик, Шико. Дявол да ме вземе, ако това ми беше дошло наум. Да, да, принцесата от френския кралски дом може да се окаже заложничка. Е, и какво?

— Колкото по-малко пари, толкова по-малко удоволствия, господарю. Неракс е много приятен град с прелестен парк. Но без пари на госпожа Маргьорит ще й стане скучно в Нерак и тя ще започне да съжалява за Лувъра.

— Първата твоя причина по ми допада, Шико — каза кралят и тръсна глава.

— В такъв случай ще ви назова третата. Херцог д’Анжу се домогва до някакъв трон и мъти водата във Фландрия; господата дьо Гиз също искат да си изковат корона и разбунват Франция; негово величество кралят на Испания жадува за световна монархия и се опитва да разбуни целия свят. Между тях, вие, кралят на Навара осигурявате известно равновесие.