Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
През деветте дни, които останаха до тръгването, решиха да привършат работата си от възвишение Обзор.
Необходимо беше Еъртън да се върне в кошарата, където домашните животни имаха нужда от грижите му. Решиха да прекара там два дни и да се прибере в Гранитния дом, след като остави много храна в яслите.
Преди да тръгне, Сайръс Смит го попита не иска ли някой от тях да го придружи, тъй като островът не беше вече така безопасен както преди.
Еъртън отвърна, че е излишно, че няма нужда от никаква помощ и че всъщност не се бои от нищо. Ако се случи нещо в кошарата или в околността, той ще телеграфира веднага на преселниците в Гранитния дом.
И Ейртон тръгна на 9 ноември още призори с колата, която беше впрегната само с една онага, и след два часа телеграфът извести, че в кошарата всичко беше в ред.
Пенкроф, Джедеон Спилет и Хърбърт намериха време да прескочат до Порт Балон. Морякът много искаше да разбере дали пиратите бяха открили заливчето, в дъното на което стоеше на котва „Бонадвенчър“.
— Тия господа тръгнаха по южния бряг — забеляза той — и ако са продължили по крайбрежието, опасно е да не са открили малкото ни пристанище, а в такъв случай няма да има и помен от нашия „Бонадвенчър“.
Опасенията на Пенкроф бяха основателни и едно отиване до Порт Балон беше напълно уместно.
И морякът, и другарите му тръгнаха добре въоръжени на 10 ноември следобед. Претърсиха окрайнината от двете страни на пътя — и откъм гъстата гора, и към Тадорнското блато. Не откриха никаква следа от бегълците, които навярно още не знаеха колко бяха преселниците и с какво оръжие разполагаха и се бяха скрили в най-недостъпните местности на острова.
Когато стигнаха Порт Балон, Пенкроф с голяма радост установи, че „Бонадвенчър“ си стоеше спокойно закотвен в тясното заливче. Освен това Порт Балон беше така добре прикрит сред високите канари, че никой не можеше да го открие нито от морето, нито откъм сушата и човек можеше да го види само или ако се качеше на някоя канара, или ако попаднеше в самото заливче.
— Имаме щастие — добави Хърбърт, — защото ако бяха открили „Бонадвенчър“, щяха да избягат с него и ние нямаше как да се върнем скоро на остров Табор.
— Истина — забеляза дописникът, — на всяка цена трябва да оставим там една бележка с местоположението на остров Линкълн и с указания къде се намира сега Еъртън, в случай че шотландската яхта дойде да го прибере.
— Е, „Бонадвенчър“ е налице, господин Спилет — отвърна морякът, — и той, и екипажът му са готови да отплават при първия сигнал!
— Аз мисля, Пенкроф, че трябва да направим това веднага щом привършим с проучването на острова. Не е изключено в края на краищата непознатият, когото търсим, да знае много неща и за двата острова.
Когато разговаряха така, Пенкроф, Хърбърт и Джедеон Спилет се бяха качили на „Бонадвенчър“ и вървяха вече по палубата. Изведнъж морякът впери поглед в кнехта, на който беше навито котвеното въже:
— По дяволите! — извика той. — Това е вече много!
— Какво има, Пенкроф? — запита дописникът.
— Аз не съм връзвал тоя възел!
И Пенкроф показа връвта, с която беше завързано котвеното въже за самия кнехт, за да не се размотава.
— Как, не сте ли вие? — попита Джедеон Спилет.
— Кълна се, не! Тоя възел е плосък, а аз съм свикнал да правя два полуключа.
— Лъжете се, Пенкроф.
— Не се лъжа! — заяви морякът. — Това е навик, а навик лесно не се изменя!
— Тогава да не би разбойниците да са идвали на кораба? — запита Хърбърт.
— Не зная — отвърна Пенкроф. — Зная само, че някой е дигнал котвата на „Бонадвенчър“ и после пак я е спуснал! А! Ето и друго доказателство! Отпускали са котвеното въже и предпазителят не стига до клюза. Повтарям ви, че някой е плавал с нашия кораб!
— Но ако каторжниците са плавали с него, те щяха да го ограбят или пък да избягат…
— Да избягат!… Къде?… На остров Табор ли?… — възрази Пенкроф. — Мислите ли, че ще се излагат така с толкова малко корабче?
Морякът беше така положителен, че Джедеон Спилет и Хърбърт не можеха да му противоречат. Явно беше, че корабът бе пътувал близо или далеч, след като Пенкроф го беше оставил в Порт Балон. За моряка нямаше никакво съмнение, че котвата е била вдигана и после пак спусната на дъното. А за какво са били тези две маневри, ако корабчето не е било използвано за някое пътешествие?
— Как ли не сме видели „Бонадвенчър“, когато е излязъл в открито море? — забеляза дописникът, който искаше да направи всички възможни възражения.
— Е, господин Спилет — отвърна морякът, — достатъчно е човек да тръгне нощем при попътен вятър и след два часа няма да се вижда от острова!