Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Във всеки случай необходимо беше да превържат веднага двете рани. Джедеон Спилет сметна за излишно да предизвика ново кръвотечение, като промие раните с хладка вода и притисне краищата им. Хърбърт беше изгубил вече много кръв и беше много слаб.
И дописникът реши да промие раните само със студена вода.
Извърнаха Хърбърт на лявата му страна и го придържаха в това положение.
— Не бива да се движи — заяви Джедеон Спилет. — Той е в най-благоприятното положение, гнойта от раните на гърдите и на гърба може да се изтича свободно и му е необходима пълна почивка.
Джедеон Спилет отново почна да разглежда много внимателно ранения. Хърбърт продължаваше да бъде страшно блед и дописникът се уплаши.
— Сайръс — каза той, — аз не съм лекар… и съм страшно объркан… Трябва да ми помогнете със съветите си, с опитността си!
— Успокойте се… приятелю — отвърна инженерът и стисна ръката на дописника. — Бъдете хладнокръвен… Мислете само за едно: трябва да спасим Хърбърт!
Тия думи възвърнаха на Джедеон Спилет самообладанието, което силното чувство за отговорност го беше накарало да изгуби за миг в отчаянието си. Той седна край леглото. Сайръс Смит стоеше прав. Пенкроф беше скъсал ризата си и несъзнателно нищеше нищелки за превръзките.
Тогава Джедеон Спилет обясни на Сайръс Смит, че мисли най-напред да спре кръвта, но без да затваря двете рани, и по тоя начин да ускори зарастването им, тъй като вътрешните органи бяха засегнати и не биваше да оставят да се събере гной в гърдите.
Сайръс Смит се съгласи напълно и решиха да превържат двете рани, без да се опитват да ги затварят веднага. За щастие изглежда, че нямаше нужда да ги отварят.
Но преселниците имаха ли някакъв сигурен лек, за да се борят срещу възпалението, което щеше да последва?
Да, имаха и природата щедро ги беше дарила с него! Имаха студена вода, с други думи, най-могъщото успокоително средство против възпаление на рани, най-сигурното лечебно средство при тежки случаи, което днес се прилага от всички лекари. Студената вода има и друго преимущество — тя не дразни никак раната и прави излишни всякакви превръзки, грамадно преимущество, тъй като от опит се знае, че първите дни въздухът е гибелен за раните.
Джедеон Спилет и Сайръс Смит се вслушаха в простото здраво чувство и постъпиха, както би постъпил и най-добрият хирург. Те сложиха кърпи върху двете рани на клетия Хърбърт и непрестанно ги топяха в студена вода.
Морякът запали най-напред огнището в къщата, гдето имаше всичко, което беше необходимо, за да преживеят. Кленовата захар и билките — същите, които сам момъкът беше събирал по бреговете на езерото Грант, им позволиха да му сварят няколко разхладителни питиета, които той изпи в пълно безсъзнание. Треската му беше много силна и целия ден и през нощта Хърбърт не дойде на себе си. Животът му висеше на косъм и тоя косъм можеше да се скъса всеки миг.
На следния ден, 12 ноември, Сайръс Смит и другарите му се обнадеждиха малко. Хърбърт дойде на себе си, след като беше дълго време в безсъзнание. Той отвори очи и позна Сайръс Смит, дописника, Пенкроф. Промълви даже някоя и друга дума. Не знаеше какво се беше случило. Казаха му и Джедеон Спилет го помоли да си лежи напълно неподвижен и му обясни, че животът му е вън от всякаква опасност и че раните му ще заздравеят за няколко дни. Всъщност Хърбърт не усещаше почти никакви болки, а водата, с която ги обливаха непрестанно, не позволяваше на раните да се възпалят. Гнойта изтичаше равномерно, треската изглежда нямаше да се засили и имаха основание да се надяват, че страшната рана нямаше да причини никаква беда. На Пенкроф малко по малко му поолекна. Той седеше като милосърдна сестра или като майка край леглото на чедото си.
Хърбърт отново заспа, но сънят му изглеждаше по-спокоен.
— Кажете ми пак, че има надежда, господин Спилет! — повтаряше Пенкроф. — Кажете пак, че ще спасите Хърбърт!
— Ще го спасим, ще го спасим, Пенкроф! — отговаряше дописникът. — Раната е тежка и куршумът може да е минал през белия дроб, но не го е засегнал смъртоносно.
— Чул ви господ! — повтаряше Пенкроф.
Близко е до ума, че първите двадесет и четири часа, които прекараха в кошарата, преселниците гледаха само как да спасят Хърбърт. Те и не помисляха за опасността, която ги грозеше, ако разбойниците се върнеха, нито какви мерки трябваше да вземат за в бъдеще.
Но тоя ден, докато Пенкроф бдеше край леглото на болния, Сайръс Смит и дописникът обмислиха какво да правят. Най-напред обходиха кошарата. Нямаше и помен от Еъртън.
— Нещастният, трябва да е бил нападнат ненадейно и понеже не е човек, който да се даде току-така, те са го убили — каза Сайръс Смит.