Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Когато се върнаха в Гранитния дом, Пенкроф, Хърбърт и Джедеон Спилет разказаха на инженера какво се беше случило. Сайръс Смит обеща на моряка, че ще проучи част от протока между островчето и брега, за да види има ли възможност да си направят изкуствено пристанище с помощта на бентове. По тоя начин „Бонадвенчър“ щеше да бъде винаги край тях, пред очите на преселниците, а в случай на нужда — и под ключ.
Същата вечер телеграфираха на Еъртън да докара от кошарата две кози, които Наб искаше да пусне в ливадите на възвишението. Чудно нещо, Еъртън не потвърди, че беше получил телеграмата, както правеше обикновено. Това зачуди инженера. Но можеше Еъртън да не е бил в това време в кошарата или дори да беше на път за Гранитния дом. И наистина той тръгна преди два дни и се условиха да се върне на 10 вечерта или най-късно на 11 сутринта.
И тъй преселниците почакаха Еъртън да се покаже на възвишението. Наб и Хърбърт даже се навъртаха край моста, за да го спуснат веднага щом приятелят им се появи.
Но към десет часа Еъртън го нямаше никакъв. Тогава решиха да пратят втора телеграма и да искат незабавен отговор.
Звънецът в Гранитния дом остана ням.
Преселниците много се разтревожиха. Какво ли се беше случило? Еъртън не се ли намираше вече в кошарата или ако се намираше там, да не му беше отнета възможността да отговаря? Да отидат ли в кошарата в тая тъмна нощ?
Поспориха. Едни искаха да тръгнат, други да останат.
— Слушайте — забеляза Хърбърт, — да няма някаква повреда в телеграфния апарат и той да не работи вече?
— Възможно е — каза дописникът.
— Да почакаме до утре — предложи Сайръс Смит. — Наистина не е изключено Еъртън да не е получил телеграмата ни или пък ние да не сме получили отговора му.
Почакаха, но бяха, разбира се, доста разтревожени. На 11 ноември още призори Сайръс Смит пак телеграфира, но не получи никакъв отговор. Изпрати още една телеграма: пак никакъв отговор.
— Да идем в кошарата! — каза той.
— И да се въоръжим добре! — добави Пенкроф. Веднага решиха да оставят някого в Гранитния дом и се спряха на Наб. След като изпрати другарите си до река Глицерин, той щеше да дигне моста, да се скрие зад някое дърво и да дебне тяхното завръщане.
А в случай че пиратите се явяха и се опитаха да минат на възвишението, той трябваше да се помъчи да ги спре с пушката си, а ако не успееше, веднага да се прибере в Гранитния дом — дигнеше ли асансьора, за него вече нямаше да има никаква опасност.
В шест часа сутринта инженерът и тримата му другари минаха река Глицерин, а Наб се скри зад едно леко възвишение, където се издигаха няколко високи драконови дървета на левия бряг на реката.
Преселниците напуснаха възвишение Обзор и свиха веднага по пътя за кошарата. Те стискаха пушки, готови за стрелба и при най-малката опасност. И двете карабини, и пушките бяха напълнени с патрони.
Ведно с пътя Сайръс Смит и другарите му следяха и телеграфната жица, която свързваше Гранитния дом с кошарата. Те изминаха към две мили и още не бяха забелязали никакво прекъсване. Но скоро инженерът забеляза, че жицата не беше вече така добре опъната и най-после, когато пред стълб № 74, Хърбърт, който вървеше напред, извика:
— Жицата е скъсана!
Другарите му забързаха и стигнаха мястото, където момчето беше спряло.
Там стълбът беше съборен и препречваше пътя. Установиха, че линията беше прекъсната, и явно беше, че никаква телеграма не можеше да се предаде нито от Гранитния дом до кошарата, нито от кошарата до Гранитния дом.
— Тоя стълб не е свален от вятъра! — забеляза Пенкроф.
— Не — отвърна Джедеон Спилет. — Земята под него е разкопана и си личи, че го е изкъртил човек.
— И жицата е скъсана — добави Хърбърт, като показа двата края на желязната жица, която беше скъсана със сила.
Преселниците се намираха на средата на пътя от Гранитния дом за кошарата. Оставаха им още две мили и половина. Тръгнаха тичешком.
И наистина опасно беше да не се е случило нещо лошо в кошарата. Еъртън можеше да им е телеграфирал и те да не са получили телеграмата, но не това плашеше толкова другарите му, а друго, по-необяснимо обстоятелство — Еъртън беше обещал, че ще се прибере вечерта, а го нямаше никакъв. А и връзката между Гранитния дом и кошарата не беше прекъсната случайно, нали само разбойниците имаха интерес да я прекъснат?
И преселниците тичаха със свито сърце. Те се бяха привързали искрено към новия си другар. Дали нямаше да го намерят убит от ръката на ония, на които е бил някога водач?
Най-после и оградата се мярна сред дърветата. Нямаше никаква следа от повреда. Вратата беше затворена както обикновено. Дълбока тишина цареше в кошарата. Не се чуваше ни обичайното блеене на муфлоните, нито гласът на Еъртън.