Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— Имате право да говорите така, драги Сайръс — отвърна Джедеон Спилет. — Да, има някакво почти всемогъщо същество, което се крие някъде на острова и прави извънредно големи услуги на колонията ни. Ще добавя даже, че този непознат изглежда си служи с някакви свръхестествени средства, ако може да се говори за свръхестествено в обикновения живот. Той ли е в тайна връзка с нас чрез кладенеца в Гранитния дом и по тоя начин узнава всичките ни намерения?
Забележката на дописника беше правилна и преселниците чувстваха много добре това.
— Да — отвърна Сайръс Смит, — ако сме напълно съгласни, че съществува някакво човешко същество, не можем да откажем, че то разполага със свръхчовешка сила. Това е всъщност тайната, но ако открием човека, ще си изясним и тайната. А сега ето къде е въпросът: трябва ли да зачитаме тайната на този великодушен човек или да направим всичко възможно, за да го открием? Какво е вашето мнение по тоя въпрос?
— Господарю — обади се тогава Наб, — аз мисля, че можем да търсим колкото си искаме този господин, но ще го открием само когато той пожелае.
— Думите ти никак не са глупави, Наб — каза Пенкроф.
— И аз мисля като Наб — отвърна Джедеон Спилет, — но това не значи, че не трябва да го търсим. Ще намерим ли или няма да намерим това тайнствено същество — друг въпрос, но ще си изпълним поне задължението към него.
— И на мене ми се иска — каза Пенкроф. — Не съм любопитен, но бих дал на драго сърце едното си око, за да застана лице с лице срещу тоя приятел! Представям си го красив, едър, силен, с хубава брада, косите му излъчват сияние и той лежи на облаците с голямо кълбо в ръката!
— Е, Пенкроф, та ти ни описваш самия Бог-отец! — обади се Джедеон Спилет.
— Може, господин Спилет — отвърна морякът, — но така си го представям!
— А вие, Еъртън? — запита инженерът.
— Господин Смит — отвърна Еъртън, — аз мисля, че трябва да направим всичко, за да открием непознатия благодетел. Може да е сам. Може да страда. Може би трябва да започне нов живот. И аз, както казахте, съм му задължен и трябва да му се отплатя. Той, само той може да е идвал на остров Табор, той е открил клетника, с когото се запознахте, и ви е съобщил, че там има един нещастник, който трябва да се спаси!… И тъй благодарение на него аз станах пак човек!… Не, никога няма да забравя това!
— Решено — заяви тогава Сайръс Смит. — Ще започнем издирванията си колкото се може по-скоро. Няма да оставим непрегледана нито една част на острова. Ще преровим и най-затънтените му кътчета и нека нашият незнаен приятел ни прости в името на добрите ни намерения!
Няколко дни преселниците бяха заети усилено с жътвата и коситбата. Преди да пристъпят към проучването на непознатите досега части на острова, те искаха да привършат цялата неотложна работа.
А топовете, които взеха от брига, бяха чудни оръдия от лята стомана и по настояване на Пенкроф ги дигнаха с макари и скрипци до самата площадка на Гранитния дом. Нагласиха бойници между прозорците и много скоро дългите дула блеснаха на гранитната стена. От такава височина тия огнени гърла можеха действително да обстрелват целия залив Обединение. Получи се същински малък Гибралтар и всеки кораб, застанал пред островчето, щеше да бъде неизбежно изложен на огъня на тая въздушна батарея.
— Господин Сайръс — каза един ден Пенкроф, на 8 ноември, — привършваме с въоръжението и мисля, че трябва да изпитаме далекобойността на оръдията си.
— Да опитаме, Пенкроф — отвърна инженерът. — Все пак аз мисля, че не бива да правим опит с обикновения барут, който държа да не пипаме, а с пироксилин, тъй като от него винаги можем да имаме, колкото си искаме.
Излишно е да споменаваме, че топовете бяха в отлично състояние. След като ги извадиха от водата, Пенкроф се беше потрудил да ги лъсне, както трябва. Колко часа само той търка, смазва, лъска и чисти затвора, жилото, притегателния винт!