Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
И всеки миг прозвучаваше по някое гръмко ура на веселия моряк, открил бурета ракия, качета тютюн, огнестрелни и хладни оръжия, бали памук, земеделски, дърводелски, столарски и железарски сечива, сандъци с най-различни семена, които водата не беше успяла да повреди за толкова кратко време. Ах! Колко добре щяха да им дойдат тия неща преди две години! Но и сега, след като изобретателните преселници си бяха направили сами сечива, пак щяха да им вършат работа!
Не биваше да забравят, че шестимата оцелели моряци от „Бързия“, които слязоха на брега, бяха навярно злодеи в пълния смисъл на думата и че трябваше да се пазят от тях. Мостът на Благодарност и мостчетата бяха дигнати, но каторжниците нямаше да се спрат пред една река или рекичка и в отчаянието си такива разбойници можеха да станат много опасни.
По-късно щяха да решат как да се справят с тях, но засега трябваше да пазят сандъците и буретата, които бяха струпани край Комините, и преселниците дежуреха поред цяла нощ.
Нощта мина без никакъв опит за нападение от страна на разбойниците. Бай Юп и Топ стояха на стража на брега под Гранитния дом и лесно щяха да ги подушат.
В следните три дни — 19,20 и 21 октомври — спасиха всичко от стоката и от снаряжението на брига, което имаше известна стойност или можеше да бъде що-годе полезно. Еъртън и Пенкроф на няколко пъти се бяха спускали на дъното на протока и намериха веригите и котвите на брига, баластните му блокове, а даже и четирите топа и ги изкараха на брега с помощта на празни бурета.
Ясно, че и арсеналът на колонията спечели не по-малко, отколкото килерите и складовете на Гранитния дом. Вечно възторженият Пенкроф говореше вече за батарея, с която щяха да охраняват протока и устието на реката. С четирите топа той се наемаше да не позволи и на „най-могъщата флота“ да навлезе във водите на остров Линкълн!
Но тайната на странния край на брига щеше да остане навярно завинаги неизяснена, ако на 30 ноември Наб, като се скиташе по брега, не намери парче тежък железен цилиндър, което носеше всички следи от взрив. Ръбовете на цилиндъра бяха извити и изпочупени сякаш от някакво взривно вещество.
Наб занесе металическото парче на господаря си, който работеше с другите си в Комините.
Сайръс Смит разгледа внимателно цилиндъра, после се обърна към Пенкроф и му каза:
— Вие продължавате да твърдите, приятелю, че „Бързия“ не е потънал от удар, нали?
— Да, господин Сайръс — отвърна морякът, — и вие също знаете много добре, че в протока няма скали.
— Ами ако се е ударил в това парче желязо? — каза инженерът, като му показа счупения цилиндър.
— Какво? В тая тръбичка ли? — извика Пенкроф съвсем недоверчиво.
— Искате ли да знаете какво беше повдигнало онзи смерч? Това! — каза инженерът и показа счупения цилиндър.
— Това ли? — зачуди се Пенкроф.
— Да! Тоя цилиндър е останка от торпила.
— От торпила ли! — ахнаха другарите на инженера.
— А кой е поставил тая торпила? — попита Пенкроф, който не искаше да се предаде.
— Мога да ви кажа само, че не съм аз — отвърна Сайръс Смит. — Но тя е била там и вие сами се уверихте в разрушителната й сила!
Глава V
И тъй всичко се обясняваше с избухването на торпилата под водата. През време на междуособиците Сайръс Смит беше имал случай да изпита страшната разрушителна сила на тия снаряди и не можеше да се излъже. Същият този цилиндър, напълнен с избухливо вещество, с нитроглицерин, пикрат или нещо подобно, бе повдигнал водата в протока като смерч, бе ударил брига в дъното. „Бързия“ не можа да устои на торпилата, която би разбила бронирана фрегата, като обикновена рибарска лодка!
Да! Всичко беше ясно, всичко… с изключение на едно… как бе попаднала торпилата в протока!
— Другари — продължи тогава Сайръс Смит, — не можем вече да се съмняваме, че има някакво тайнствено същество, някакъв корабокрушенец като нас, може би изоставен на нашия остров — повтарям това, за да посветим и Еъртън в необикновените събития, които стават тук от две години. Кой е този непознат благодетел, чиято толкова благоприятна за нас намеса ни избавя вече на няколко пъти? Не мога да си представя. Защо постъпва така, защо продължава да се крие след толкова услуги, които ни направи? Не мога да разбера. Но услугите му са налице, и то услуги, които може да направи само човек с чудотворна сила. И Еъртън му е задължен като нас, защото, ако тоя непознат ме спаси от вълните, след като падна балонът, положително той е написал бележката, която я е сложил в бутилката и я е хвърлил в протока и по тоя начин ни осведоми за положението на нашия другар! Ще добавя също, че той е извлякъл и оставил на нос Останка сандъка, в който имаше всичко, което ни беше необходимо, че той е запалил на възвишението на острова огъня, който ви показа първия път, когато се връщахте от остров Табор, че той е изстрелял сачмата, която намерихме в малкото пекари, че той е поставил в протока торпилата, която унищожи брига — с една дума, на това тайнствено същество се дължат всички непонятни случки, които не можем да си изясним. И тъй, който и да е той, корабокрушенец или изгнаник, ние ще бъдем неблагодарници, ако не се чувстваме никак задължени към него.