Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— Да влезем! — каза Сайръс Смит.
И инженерът се спусна напред, а другарите му дебнеха на двадесетина крачки зад него и бяха готови за стрелба.
Сайръс Смит дръпна вътрешното резе на вратата и се готвеше да бутне едното й крило, когато Топ залая силно. Над оградата се чу изстрел и екна болезнен вик.
Хърбърт, ударен с куршум, лежеше на земята!
Глава VII
При вика на Хърбърт Пенкроф захвърли пушката си и се завтече към него.
— Убиха го! — извика той. — Убиха момчето ми! Те го убиха!
Сайръс Смит и Джедеон Спилет също се спуснаха към Хърбърт. Дописникът слушаше дали сърцето на клетия момък продължаваше да бие.
— Жив е! — каза той. — Но трябва да го пренесем…
— Тогава в кошарата! — извика Пенкроф.
— Почакайте — каза Сайръс Смит.
И се спусна вляво, така че да заобиколи оградата. Там той се натъкна на един разбойник, който се прицелваше в него и проби шапката му с един куршум. Само след миг, преди да успее да стреля втори път, той падна, прободен в сърцето от ножа на Сайръс Смит, по-сигурен от пушката му.
В това време Джедеон Спилет и морякът се изкатериха на оградата, прекрачиха я, скочиха в двора, дръпнаха гредите, които залостваха вратата отвътре, втурнаха се в къщата, която беше празна, и след малко клетият Хърбърт лежеше на леглото на Еъртън.
След миг и Сайръс Смит беше край него.
Като видя бездушния Хърбърт, морякът изпита страшна мъка. Той плачеше, ридаеше, искаше да си разбие главата в стената. Инженерът и дописникът не можеха да го успокоят. И те бяха много развълнувани. Думите засядаха в гърлото им.
Все пак те направиха всичко, което зависеше от тях, за да изтръгнат от смъртта горкото дете, което береше душа пред очите им. Животът на Джедеон Спилет беше осеян с много премеждия и той имаше известни познания по обща медицина. Разбираше от всичко по малко и на няколко пъти вече беше имал случаи да лекува хора, ранени с нож или с пушка. И с помощта на Сайръс Смит той пристъпи към първите грижи, които изискваше състоянието на Хърбърт.
Най-напред дописникът беше изненадан от общата слабост, която беше обзела Хърбърт, слабост, която се дължеше на загубената кръв или на някакво вълнение, или пък куршумът беше засегнал доста силно някоя кост и беше причинил силно сътресение.
Хърбърт беше смъртноблед и сърцето му биеше толкова слабо, че Джедеон Спилет го чуваше само от време на време, като че всеки миг можеше да спре. В същото време момъкът беше почти в пълно безсъзнание. А това беше много лош признак.
Разгърдиха Хърбърт, спряха кръвта с кърпи и я измиха със студена вода.
Раната се появи. На гърдите между третото и четвъртото ребро имаше яйцевидна дупка. Там куршумът бе пронизал Хърбърт.
Сайръс Смит и Джедеон Спилет обърнаха тогава бедното момче и то изстена така слабо, че можеше да се помисли, че това беше последната му въздишка.
Друга рана кървеше на гърба на Хърбърт и куршумът, който я беше отворил, веднага падна.
— Слава богу! — каза дописникът. — Куршумът не е останал в тялото и няма да става нужда да го вадим.
— А сърцето?… — запита Сайръс Смит.
— Сърцето не е засегнато, иначе Хърбърт щеше да бъде мъртъв!
— Мъртъв ли е! — изрева Пенкроф.
Морякът беше чул само последните думи на дописника.
— Не, Пенкроф, не! — отвърна Сайръс Смит. — Не е мъртъв. Сърцето му продължава да бие! Той дори изстена. Но заради самия него успокойте се! Имаме нужда от цялото си хладнокръвие. Внимавайте да не го загубим, приятелю!
Морякът млъкна, но в него стана някакво сътресение и едри сълзи обляха страните му.
А Джедеон Спилет се мъчеше да възстанови познанията си и да пристъпи към лечението. Според наблюденията му за него вече нямаше някакво съмнение, че куршумът, който се бе забил в гърдите на Хърбърт, беше излязъл отзад. Но какви ли поражения беше направил този куршум? Кои важни органи беше засегнал? Въпрос, на който и един професионален хирург едва ли можеше да отговори веднага, какво оставаше за дописника.
Но той знаеше едно: трябваше да предотврати възпалението на засегнатите части, после да предотврати и треската, която щеше да се яви като последица от тая смъртоносна може би рана! Но как да се бори с треската? По какъв начин да предотврати възпалението?