Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— Там е работата, че той не беше почтен кораб! — възрази Наб.
— Ще видим, Пенкроф, ще видим — каза инженерът.
— Ще видим — добави морякът, — но аз си слагам главата, че в протока няма скали. Я си признайте, господин Сайръс, да не искате да кажете, че и тук има някакво чудо?
Сайръс Смит не отговори.
Това никак не задоволи Пенкроф. Той държеше, че е имало взрив, и не искаше да отстъпи. Никога не би се съгласил, че в самия проток, чието дъно беше от ситен пясък като пясъка на самия бряг и който той беше преминавал много често при отлив, можеше да има подводна скала, която той да не знаеше. С други думи, не се беше разбил в скала. С други думи, имало е взрив.
Трябва да се съгласим, че разсъжденията на моряка бяха доста правилни.
Към един и половина преселниците се качиха на пирогата и се отправиха към мястото, където беше заседнал корабът.
„Бързия“ се подаваше вече над водата. Бригът не беше легнал на едната си страна, защото баластът се беше изместил при потъването, мачтите се бяха счупили и той беше почти с кила нагоре. Обърнала го беше необяснимата, но страхотна сила, която беше подигнала същевременно грамадния смерч.
На носа, от двете страни на кила, на седем-осем стъпки от основата на форщевена корабът беше разцепен най-малко на двадесет стъпки дължина. Там зееха две грамадни дупки, които беше невъзможно да се затъкнат. Не само медната и дървената обшивка бяха изчезнали, станали навярно на прах, но и от самия скелет, от гвоздеите и от тилбите, които го свързваха, нямаше вече и помен. По цялото корито, до самата кърмова част, разпокъсаната обшивка не държеше вече. Фалшкилът бе изкъртен от някаква чудовищна сила, а самият кил, изтръгнат на няколко места от килсона, бе счупен целия надлъж.
— По дяволите! — извика Пенкроф. — Тоя кораб мъчно може да се поправи!
— Не мъчно, а въобще не може да се поправи! — заяви Еъртън.
— Във всеки случай взривът, ако е имало взрив — забеляза Джедеон Спилет на моряка, — е направил странни поражения! Разбил е дъното на кораба, а не палубата и надводната част, както става обикновено! Не, тия грамадни дупки са по-скоро от удар в някоя скала, а не от взрив в крюйткамерата.
— Няма скали в протока! — възрази морякът. — Съгласен съм с всичко друго, само не, че корабът се е блъснал в скалата!
Сайръс Смит и другарите му с брадви в ръце вървяха по полусчупената палуба. Най-различни сандъци я задръстваха и понеже бяха стояли много кратко време под водата, съдържанието им може би не беше повредено.
И преселниците се запретнаха да пренесат целия товар на безопасно място. Водата щеше да залее кораба едва след няколко часа и те използваха тия няколко часа, както трябва. Прибираха най-безразборно всичко, което се намираше на кораба, с намерение после да отделят непотребното.
Във всеки случай преселниците най-напред установиха с крайно задоволство, че бригът беше пълен с най-различни стоки, съдове, тъкани, сечива, с каквито са натоварени обикновено корабите, които търгуват из полинезийските крайбрежия. Имаше изгледи да намерят от всичко по малко, а съгласете се, че точно това беше необходимо за преселниците на остров Линкълн. Преселниците лесно минаха през носа на кърмата, след като разместиха и изнесоха постепенно сандъците, които им препречваха пътя.
И тъй успяха да излязат на кърмата на брига, там, където преди се намираше ютът. На това място, според Еъртън, трябваше да търсят крюйткамерата. Сайръс Смит смяташе, че там не е имало експлозия и не беше изключено някои и други бурета да бяха запазени, а и самият барут, който е обикновено в металическа опаковка, да не бе пострадал от водата.
Така и излезе. Сред голямо количество ядра преселниците намериха двадесетина бурета, обковани отвътре с мед, и ги измъкнаха предпазливо. Пенкроф се увери със собствените си очи, че „Бързия“ не беше потънал вследствие взрив. Оная част на коритото, където се намираше крюйткамерата, беше най-запазена.
— Възможно е! — отвърна упоритият морят. — Но ако става дума за скала, в протока няма никакви скали!
Докато разглеждаха кораба, бяха изминали няколко часа и приливът започваше да се чувства. Трябваше да преустановят спасителната работа.
Беше пет часът вечерта. Преселниците бяха прекалили тежък ден. Те си хапнаха добре и колкото и да бяха уморени след вечерята, не можаха да устоят на желанието да разгледат сандъците, с които беше натоварен „Бързия“.
В повечето сандъци имаше готови дрехи и те, разбира се, много им се зарадваха. Имаше с какво да облекат цяла колония — всякакво бельо, най-различни по големина обувки.
— Сега сме много богати! — казваше Пенкроф. — Но какво ли ще правим всички тия неща?