Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Настроението на Лианор мигом се повиши. Наслаждаваше се безкрайно на ездата и на присъствието на Аштън. Имаше толкова много неща, които искаше да обсъди с него, а и той явно нямаше търпение да научи нещо ново за състоянието й, искаше да знае кога очаква да се роди бебето и кога е забременяла.
— Мисля, че е станало, преди да заминем за Ню Орлиънс — промълви тя и му хвърли изпълнен, с копнеж поглед. — Само ти и Мегън знаете за това.
— За Бога, не го казвай на Малкълм! — предупреди я Аштън. — Или поне гледай да не сте сами в къщата. — Той не смееше дори да си представи какво би могъл да й стори Синклер. — Щях да се чувствам много по-добре, ако ми позволеше да пратя него и двамата му копои по дяволите. Можеш да останеш в къщата с баща си, щом толкова държиш на това, и аз дори няма да те моля да се пренеса при вас… или няма да настоявам да дойдеш с мен в Бел Шен.
Лианор се засмя.
— Та ти през цялото време настояваш!
Аштън смръщи чело и каза сърдито:
— Е, добре! Така е! Но го правя само защото означаваш толкова много за мен.
— Благодаря — отвърна тя нежно.
Мекият й, гальовен поглед го прониза. Не знаеше ли какво става, когато на лицето й се появяваше такава нежност?
— Обръщаш душата ми наопаки, жено — оплака се той с безпомощна усмивка. — В ръцете ти се разтапям като восък.
Лианор поклати глава.
— Изобщо не ти вярвам. — Хвърли поглед през рамо и установи, че се бяха отдалечили доста от къщата.
— Най-добре е да се връщаме. — Изкиска се, като си спомни смаяните физиономии на двамата пазачи, когато тръгна на езда. — Опасявам се, че ако Малкълм си дойде и мен ме няма, ще застреля хората си.
— Най-доброто, което би могъл да направи — заяви Аштън.
— О, Аштън, не го казваш сериозно, нали? — Когато погледна мрачното му лице, отново прихна. — Но може и да се лъжа.
Бяха обърнали конете и вече се прибираха, когато Аштън спря жребеца си и слезе. Лианор също спря своята кобила. Наблюдаваше го учудено как се върна по мокрия пясък до едно място, покрай което току-що бяха минали. Той порови с върха на ботуша си в пясъка, след това се наведе бързо и взе едно малко животинче с черупка. Приближи се и го постави на дланта на Лианор.
— Раче бълха — осведоми я той.
— Изглежда, че го е страх — каза Лианор, когато видя как рачето сви крачета към тялото си.
— Страхува се. — Аштън се наведе, сложи отново малката животинка на пясъка и си избърса ръцете. Когато се изправи, откри в очите на Лианор онзи израз, който така добре разбираше, защото и той в последно време страдаше денонощно от същия копнеж. Колебливо постави ръка на лявото й бедро и зачака, докато очите й изучаваха лицето му. Бавно, съвсем бавно тя се наведе надолу и докосна с устни неговите. Сладкият нектар, който си размениха езиците им, възбуди сетивата му и в сърцето му пламнаха любовта и нежността, които изпитваше към нея.
— Когато котката излезе от къщата…! — Враждебният глас, който се разнесе, ги накара да се отдръпнат един от друг.
Огледаха се и видяха Малкълм да седи с изкривено от омраза лице на гърба на жребеца си само на няколко метра от тях. Той смушка коня и застана между Аштън и кобилата на Лианор. Аштън залитна назад, за да не попадне под копитата на неспокойно пристъпващото животно. Заслепен от гняв, Малкълм плътно се приближи до Лианор.
— Предупредих ви да не купувате кон на жена ми! — изфуча той. После остро изгледа Лианор. — А на теб ти забраних да приемаш подаръка.
— Не съм го приела — отговори рязко тя. — Само яздя кобилата, нищо повече.
— С това вече е свършено — отсече Малкълм и посочи с ръка към къщата насреща. — Марш у дома! Ще си поговорим по-късно.
— Тръгвам, но само защото и без това исках да се прибера. — Лианор вирна брадичка, пришпори коня и отмина в лек галоп.
Малкълм се обърна отново към Аштън.
— Знам, че много ви се ще да проснете жена ми по гръб и да се позабавлявате с нея, но ако направите някога това, ще ви изтръгна сърцето и ще нахраня с него рибите.
— Хайде, опитайте — отговори сухо Аштън.
Малкълм се ухили язвително.
— Сигурен съм, че хората ми с удоволствие ще ми помогнат.
— Изпълняват ли всичко, което им нареждате?
— Естествено — изпъчи се Малкълм. — От години работят за мен и не се съмнявам в предаността им.
— Тогава много бих искал да знам защо преди няколко години единият от тях се беше наел на моя параход.