Любимият непознат

Лианор влезе в игралния салон под ръка с Малкълм и всички присъстващи се обърнаха заинтригувано към тях. Естествено повечето бяха чували носещите се навред слухове и бяха любопитни да огледат отблизо жената, около която се вдигаше такъв шум. Видът й в никакъв случай не ги разочарова. Облечена в рокля от бледорозов сатен, чиито ръкави и корсаж бяха гарнирани с кремава коприна, тя изглеждаше сладка и съблазнителна като изобилните сладкиши по масите. Златисто-червеникавата й коса беше вдигната високо в елегантна фризура, а на ушите й се поклащаха обици от диаманти, рубини и перли. На шията й имаше двуредна огърлица от перли, закопчана отпред с рубин, заобиколен от диаманти. Украшенията бяха подарък от Малкълм. Той каза, че по този начин искал да се извини, задето си изтървал нервите и се опитал да убие Любимо сърце. Изглежда, за него беше извънредно важно да й покаже, че може да бъде не по-малко щедър от съперника си.

Деколтето откриваше раменете й и беше толкова дълбоко, че извивките на белите й гърди добре се открояваха. Малкълм беше много въодушевен от вида на бижутата на такъв пленителен фон, но посвещаваше на подаръка си далеч по-малко внимание, отколкото на примамливо закръгления бюст. Погледът му постоянно се спираше там, изпълнен с възхищение.

С Лианор до себе си той се разхождаше гордо като паун с женската си, само че в този случай женската беше далеч по-хубава. Изглеждаше силно загрижен за здравето й, галеше я по ръката, обгръщаше талията й, като винаги издебваше момент, когато наблизо имаше други гости и тя не можеше да се отдръпне от нежностите му, без да привлече вниманието им. Той се възползваше от тази възможност преди всичко край игралните маси и под предлог, че се интересува от картите, слагаше ръка на раменете й, галеше меката й кожа и от време на време докосваше с дългите си пръсти гърдите й. Лианор се изчервяваше от тези дръзки милувки и скришом хвърляше погледи наоколо, за да види дали някой не ги наблюдава. За нейно облекчение всички, изглежда, се интересуваха повече от картите и високите залози, отколкото от нея и Малкълм. Всички, освен Марелда Рус, която стоеше от другата страна на масата зад играчите. Обичайният й придружител Хоръс Тич беше нервен както винаги и се оглеждаше неспокойно за Аштън Уингейт. Марелда открито се забавляваше, следейки нежностите на Малкълм и неудобството, което предизвикваха у Лианор. Всичко, което нараняваше по някакъв начин червенокосата, беше балсам за душата й. Тя забеляза как очите на Лианор помръкнаха и след това се разшириха изненадано, когато я съзря. Марелда вдигна подигравателно вежда, усмихна се студено и поздрави с кратко кимване съперницата си. Не желаеше тя да си помисли, че в сърцето й има място за помирение, защото това не беше вярно.