Любимият непознат

Лианор се върна на обичайното си място в края на верандата, но оттам не виждаше добре. Затова вдигна поли и изтича обратно надолу по стъпалата към малката група около кобилата. Единият от пазачите погледна през рамо, видя Лианор да идва и понечи да я спре. Аштън заобиколи кобилата, готов да й се притече на помощ, но тя сама се справи с мъжа.

— Махнете се от пътя ми — заповяда тихо, но със заплашителен тон — или ще ви ударя. Ако решите да ме спрете, ще трябва да употребите сила, защото имам намерение да ви одера и ще започна от лицето. Ясно ли се изразих?

Аштън едва сдържа смеха си, когато мъжът погледна объркано към своя другар, но той въобще не мислеше да се намесва. Едно е да премериш сили с мъж, а съвсем друго — да се биеш с жена, особено пък с някоя толкова опърничава като тази, червенокосата. Пазачът изръмжа, но се дръпна встрани.

— О, Аштън, колко е красива! — извика Лианор и бавно обиколи кобилата, безразлична към границата, която делеше мъжете. — Как се казва?

— Любимо сърце — отговори усмихнат Аштън.

Лианор се засмя и погали животното по врата.

— Подходящо име.

— И аз така си помислих — съгласи се той. — Тя е изключителна, също като теб. Ще изглеждаш прекрасно на гърба й.

Лианор въздъхна, като се сети за заповедта на Малкълм.

— Но не мога да я приема. Това ще предизвика още повече неприятности.

Аштън очакваше подобен отговор.

— Ще я задържа тук. При мен ще бъде на сигурно място. Когато ти се прииска да я видиш или да пояздиш, ще бъде на твое разположение.

Лианор се разкъсваше между забраната и желанието си.

— Може би Малкълм би ми позволил да я яздя, ако я вземам назаем от време на време… — Тя поклати глава, отказа се от тази мисъл и накрая подпря ръце на хълбоците си с дълбока въздишка. — В тази къща ще умра от скука. Просто имам нужда от малко разнообразие. А какво по-хубаво от една разходка на кон? — Внезапно на лицето й светна нетърпелива усмивка. — Би ли наредил да я оседлаят сега, веднага?

Единият от пазачите се приближи.

— Мисис Синклер, не би трябвало…

— Пфу! — С рязко движение на ръката Лианор го накара да млъкне. — Ще правя, каквото искам, и ако това не се харесва на Малкълм, много му здраве!

Усмихнат, Аштън заведе кобилата до малката палатка, пред която вече чакаше Хайръм, а през това време Лианор се завтече към къщи с вдигнати над глезените поли — нещо крайно неподобаващо на една дама.

— Мегън! — извика тя, тичайки нагоре по стълбите. — Мегън, отивам на езда, донеси ми подходящи дрехи!

След няколко минути се върна обратно, облечена в бисерно сива лятна рокля с бяла дантелена яка. Когато мина граничната линия, забеляза, че жребецът на Аштън също беше оседлан. Непознатият се сбогува, а Аштън се приближи до Любимо сърце, за да помогне на Лианор да се качи на седлото, докато Хайръм държеше кобилата за поводите.

— Да видим първо дали не си забравила да яздиш — рече Аштън, когато й подаде юздите. — В никакъв случай не искам да ти се случи нещо.

Лианор го послуша и подкара коня в кръг между къщата и палатката — отначало бавно, после в тръс и накрая в лек галоп. С радост усети, че двете с кобилата напълно си допадат. Аштън също кимаше доволен. Той се метна на седлото и последва Лианор, която за голямо неудоволствие на пазачите се отдалечи от къщата и пое покрай брега.