Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Касандра се опита да наподоби дишането му, но болката й пречеше, а и Донал беше съвсем неопитен.
Стихията бушуваше още по-необуздано, Аларт отново легна между двамата, за да ги топли. Все повече се тревожеше за Касандра — ако коляното й бъдеше изложено още дълго на студа, може би нямаше да оздравее никога. Опита се да скрие безпокойството си от нея, но същата близост, позволила на Донал да достигне с мислите си Рената, не го остави да издигне преграда в съзнанието си.
Тя стисна ръката му и прошепна:
— Не се бой за мен. Вече не ме боли толкова. Наистина!
Е, поне когато стигнеха в Алдаран, Рената и Маргали щяха да се погрижат добре за нея. Държеше в полумрака тънката й китка с шест дълги пръста и усещаше възлестия белег от лепкав огън. Касандра вече бе минала през войната, страха и болката, значи не бе я изтръгнал от мирен и спокоен живот към опасността. А и тя бе избрала по своя воля с коя заплаха да се пребори. В такива времена човек трудно можеше да иска повече от съдбата. Аларт се успокои малко и се унесе в сън, прегърнал любимата си.
Събуди го възклицанието на Касандра.
— Вижте, бурята отминава!
Вече не валеше, а разкъсаните облаци се носеха устремно в небето.
— Дорилис го прави — поклати глава Донал. — Такава бърза промяна е неестествена за Пъкъла. — Той въздъхна. — Ето че силата й, от която толкова се боим, ни спаси живота.
Аларт отново се вгледа в бъдещето. Техните придружители бяха изчакали края на бурята от другата страна на тясната пътека над урвата. Преведат ли веднъж ездитните си животни (вероятно след няколко часа), тримата щяха да имат храна и подслон и да получат помощ.
Той призна пред себе си, че не само дарбата на Дорилис ги спаси. И неговият ларан, досега потискащ го само като проклятие, прояви ценността… и пределите си.
„Не мога повече да се преструвам, че ще живея и без способността си да предвиждам бъдещето. Но и не бива никога да разчитам само на нея. Просто няма смисъл да се крия от дарбата си ужасено, както през всичките години в Неварсин. Може би вече знам с какво ще ми помогне и как би могла да ме подведе…“
Изведнъж осъзна, че до този миг е продължавал да мисли за Донал като за младеж, но разликата във възрастта им беше само две години. С напълно ново за себе си смирение, освободен от самосъжалението, той си напомни: „Самият аз съм още твърде млад. Може би не ми е отреден дълъг живот, за да съзрея за мъдростта. Все пак вече разбирам, че някои от несгодите си дължа само на малкото преживени години… и на глупостта, попречила ми да разбера колко съм млад.“
Обърна се да погледне измъчената Касандра и сърцето му се сви от храбростта, с която тя се насили да се усмихне. Сега можеше да я окуражи, без да потиска уплахата и неувереността си. Скоро щяха да им помогнат, не им оставаше дълго да чакат.
23
Донал Делрей, наричан още Рокрейвън, и Дорилис, наследница на Алдаран, бяха съчетани в брак ди катенас вечерта на средзимния празник.
Не се чувстваше дух на веселие. Както често ставаше в Пъкъла, бурите позволиха да поканят само най-близките съседи. А и мнозина предпочетоха да не се отзоват на поканата. Правилно или не, но дом Михаил видя в отказа им знак, че подкрепят неговия брат от Скатфел. Затова церемонията бе извършена в присъствието почти само на домочадието му, а и сред тях немалко мърмореха недоволно.
Навремето, в първите дни на размножителната програма, не би имало нищо изненадващо в брака между полубрат и полусестра, особено сред най-могъщите благородници на Владенията, на които техните васали подражаваха. Но вече се случваше рядко и повечето хора не одобряваха подобно кръвосмешение.
— Никак не им допада тази сватба — промърмори Аларт в ухото на Касандра.
Отиваха към голямата зала, където трябваше да се състои церемонията, щеше да има празнична вечеря и танци. Тя се опираше тежко на ръката му. Още куцаше въпреки всеотдайните грижи на Рената и Маргали. Вярваха, че след време кракът ще оздравее напълно, засега обаче ходеше трудно без чужда помощ.
— Да, не им допада — повтори той. — Ако друг, а не дом Михаил бе заповядал провеждането на церемонията, просто нямаше да се подчинят.
— И какво толкова не им харесва? Че Донал ще наследи Алдаран, без да има във вените си кръвта на Хастур и Касилда?
— Не това е причината. Доколкото подразбрах от разговорите с васалите и заклетите съратници на Алдаран, те одобряват избора на Донал като наследник. Нито обичат хората от Скатфел, нито биха искали да ги видят как заграбват Владението. Ако дом Михаил бе обявил Донал за свой син недестро, всички щяха да бранят избора му до смърт, макар да знаят, че не са чули истината. Щяха да вдигат рамене и да твърдят, че формално законът е спазен. Но не им допада да стават свидетели на брак между брат и сестра.