Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Върви си — каза тя.
За нещастие, с хапливият си език досега не бе успяла да спре Джордж. Нито пък в момента.
С вече опънати нерви, Лийла смъкна очилата си и впери свиреп поглед в досадника.
— Не съм в настроение…
Гласът й секна, тъй като зърна не Джордж, а Себастиан, който изглеждаше много привлекателен с невероятно бялата си плетена риза с къси ръкави и добре изгладените си моряшки шорти.
Той седна непоканен на шезлонга до нея.
— Опасявам се, че нямаш избор — каза Себастиан с ледено учтив тон.
Лийла потръпна, понеже долови решителност и голяма доза наранено его в тона му. Предишната нощ в болницата се беше опитала да му каже, че е променила мнението си за тяхното споразумение.
— Всъщност имам — натъртено рече тя, като изправи гръб в шезлонга.
Погледът на Себастиан се плъзна надолу по намазаното й с плажно масло тяло и се върна обратно. Изглеждаше смутен от отговора й.
— Имам избор — уточни Лийла.
Той стисна зъби и долната му челюст изпъкна. В очите му блеснаха искри, които й подсказаха, че й предстои дълга и трудна битка.
— Не можеш просто така да отмениш едно споразумение — изръмжа той с приглушен глас, за да не привлече вниманието на другите любители на слънчевите бани. В този августовски следобед около плувния басейн имаше много хора.
— Съжалявам — рече тя, след като долови отчаяние в гласа му. — Мога. Първо, не трябваше изобщо да се съгласявам на това споразумение. Излязох с теб само за да ти се извиня. Нямах ни най-малко намерение да правя секс с теб. — Произнесе последното изречение шепнешком.
— В случай че си пропуснала да забележиш, ние не правихме точно секс — през зъби изрече той.
— Виж какво, разбирам, че си разочарован. Не исках да те дразня…
— Смяташ, че се държа така, защото съм разочарован? — в красивите му очи блесна гняв. — Това е нещо повече.
— Разочарованието е лесна работа. С него мога да се справя сам.
Добре, стигаше й толкова информация. Лийла потърка зачервените си очи. Миналата нощ не беше спала много след цялото това вълнение, след като Себастиан беше убил човек. Мили боже, тя дори не беше осъзнала този факт!
— Не смятам, че моментът е подходящ за разговори — каза тя, като сдържаше гнева си. — След две седмици ще ти се обадя и…
— Не — му звучеше категорично.
Тя го погледна отново и забеляза упорито издадената му долна челюст.
— Виждам, че си свикнал винаги да бъде на твоето — отбеляза Лийла.
— Лийла — тихо и умолително изрече той, — в каквото и да съм сбъркал, моля те, позволи ми да изкупя вината си. Сгреших, като те притиснах, признавам си. Моля те, не ме отблъсквай така. Толкова много те желая!
Той я изненада с тази страстна молба, с мъчителното отчаяние в гласа си. Лийла усети колко е слаба. Желанието допълнително подкопаваше съпротивата й. Спомни си неговите възхитителни целувки, удоволствието, което я бе накарал да изпита, и изведнъж решението й да го избягва й се стори прекалено.
— Не мога — колебливо каза тя, усещайки как гърдите й тръпнат под миниатюрните триъгълници на банския.
— Моля те — повтори той. — Можем да направим така, че всичко да е според твоите правила. Каквото и да поискаш, ще го имаш.
О, боже, той правеше това невъзможно! Тя затвори очи и мъчително преглътна, устата й бе пресъхнала. Сега най-много искаше да го замъкне в прохладния си апартамент, да го съблече и да правят безумен секс. Но ако го стореше, щеше да се влюби в него и той щеше да я изостави, за да прави онова, което правят тюлените.
Тя не искаше да преживее такава сърдечна мъка.
— Не мога — повтори Лийла.
Тя се изправи внезапно и измина двете стъпала, които я деляха от водата в басейна. Себастиан бе дошъл тук облечен. Не можеше да я последва във водата — единственото място, където тя бе в безопасност… единственото място, където можеше да изтрезнее.
В продължение на половин час той я наблюдава от шезлонга. Лийла пляскаше във водата, отиде по-навътре от всякога само за да не излезе от басейна и отново да се изправи пред изкушението.
Като поплува по гръб до другия край на басейна, тя се обърна и погледът й безпомощно се плъзна към Себастиан. Шезлонгът беше празен. Бързо огледа целия район около басейна.
Себастиан го нямаше.
Разочарованието й беше толкова голямо, че едва не се удави. Вкопчи се в ръба на басейна, питайки се какво ли е решил той. Дали не се беше отказал от нея? На сърцето й бе много тежко и това й подсказваше, че не й се иска той да се предаде толкова бързо.