Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Никола остави другите в дъното и се изкачи на първата площадка, за да се промъкне покрай стената и да огледа какво има горе. Краят на стълбището беше преграден с метална врата като горната й част представляваше желязна решетка. Виждаше, че пространството зад нея е осветено и това беше всичко. След моментен размисъл, той реши да рискува и се прокрадна до края на стълбището, доволен, че беше от дялан камък, а не от дърво и няма опасност да изскърца.
Доближи се предпазливо към вратата и надникна през решетката. Поредната стая за охраната, с двама пазачи е един полицай, вглъбени в тревожен разговор. Единият от надзирателите имаше пушка. Това не може да е заради нас, нали? Помисли Никола. Ние дори още не сме убили никого. Не, сигурно беше заради нещото, което ги преследваше в този лабиринт. Досега със сигурност са научили за съществото. Ако властите убиеха нещото, поне пречките по пътя им щяха да намалеят с една, реши Никола, докато се прокрадваше предпазливо надолу по стълбите. Естествено, това щеше да улесни и полицаите, които търсеха тях…
Другите чакаха разтревожени в дъното на стълбището.
— Е? — попита Рейнар.
— Двама надзиратели и полицай, добре въоръжени.
Никола набързо описа вратата и стаята на охраната, след което пое дълбоко въздух. Планът не беше добър, но не се сещаше за нищо друго, а и не разполагаха с време да стоят и да чакат да стане блестящ.
— Крак ще се направи на пазач и ще раздрънка ключовете, за да му отворят.
Крак кимна и не си даде труд да пита защо. Сакото му беше тъмнокафяво и цветът приличаше на онзи на надзирателските униформи, а в полумрака на стълбището щеше да бъде поне временно убедителен.
— Ще кажеш, че влачиш със себе си ранен, за да изглежда по-спешно.
— Доколкото разбирам, раненият ще съм аз — каза Ронсард. Той посочи дясното си око, което почти се беше скрило от отока и бе заобиколено от огромна пурпурно охлузване. — Това е доста убедително.
— Става.
Жалко, че не можеха да го поокървавят още малко, но… Никола си напомни да не изпада в подробности.
— И щом отворят вратата, Рейнар и аз се нахвърляме и ги изненадваме.
При което ще стрелят по всички ни и ще ни убият. Той погледна към Рейнар, с очакване той да каже нещо в тази насока.
Рейнар само се усмихна и каза:
— На мен ми изглежда идеално.
Точно в този момент чуха на по-горните нива на стълбището гласове, които отекваха през решетката на вратата откъм стаята на охраната. Нисък, боботещ мъжки глас, след това женски, неясни, но тревожни. Никола се намръщи и неволно пристъпи крачка напред. Не можеше да бъде.
— Това прилича на…
— Мадлин, — довърши вместо него Рейнар и погледна разтревожено Никола — Няма да го направи, сто процента няма да го направи.
Крак изруга и се плесна по челото, най-големия емоционален изблик, който Никола някога бе виждал в помощника си. И това бе единственото потвърждение, което му беше нужно. Той се качи на първата площадка на стълбището и се заслуша внимателно.
Оттук дочуваше откъслечни думи, но не различи нищо смислено. чу гласа на мъж с правоговор, който издаваше години обучение, и казваше нещо относно медицински грижи. Ронсард се втурна по последните няколко стъпала и сграбчи за опора ръката на Рейнар.
— Това е Хал — прошепна смаяно — Какво по…
— Доктор Хал ли? — попита Никола, като се опитваше да не крещи, макар, че му се искаше да изригне.
— Да, определено.
По дяволите, по дяволите. Никола махна на останалите да изостанат и отново се промъкна до вратата. Долепи се до стената и успя да хвърли бърз поглед през решетката. Мадлин беше в ролята си на безлична медицинска сестра и носеше лекарска чанта, но блясъкът в очите й вещаеше опасност и си беше лично нейният. Разсеяна е и излиза от рамките на персонажа — ще трябва да си поговорим за това, помисли. И за още някои неща. Разпозна Доктор Хал в мъжа с нея и устните му се извиха в мрачна гримаса. Женски нерви.
В момента и тримата пазачи гледаха в друга посока и спореха с Хал. Но раздразнението на Никола, породено от детинското поведение на Мадлин не променяше факта, че повече нямаше да разполагат с толкова добра възможност да минат през тази врата. Той се отдръпна, върна се при другите и каза тихо:
— Те са. Тръгваме, както го планирахме.
Промъкнаха се безшумно и заеха позиции. Крак и Ронсард застанаха на стъпалото точно под площадката, Никола и Рейнар зад тях, наведени, за да не се виждат. След сигнала на Никола, Крак внезапно потропа на вратата и изкрещя:
— Отворете, то е точно зад нас!
Докато Ронсард стенеше от болка, той пъхна един от ключовете в бравата и направи опит да го превърти, но сякаш не успя в паниката.