Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Кой е рожденикът? — попита сапьорът.
Ярон показа с глава към Баум и сапьорът се приближи към Бени като камериер, предлагащ услугите си. Баум насили пръстите си да не треперят, когато посегна и бавно разгърна тънката хартия.
На дъното на кутията имаше книга. Беше с твърди корици и лъскава черна подвързия. Върху горната половина на подвързията беше изрисувано чело с извити, тъмни вежди и огромни, яростни очи върху женско лице. Тя го гледаше, а носът и устата й бяха затъмнени от някакъв воал. Върху подвързията с ярки блестящи букви беше изписано заглавието на книгата.
Убий първо жените
Бени гледаше подаръка — наскоро публикуван бестселър с биографиите на жени-терористки. Разбираше, че сънародниците му са го заобиколили, за да видят какво е получил.
— Книгата на месеца като награда, а? — пошегува се сапьорът, но Баум чуваше само шума на пулса в ушите си. Той дръпна ръце и бръкна в джобовете на панталона си, а докато гледаше очите от корицата, погледът му се замъгли.
— Авраам! — викаше някой. — Авраам! — Ярон се извърна към виковете на Шейла, които отекваха откъм коридора.
— Какво има? — изкрещя в отговор.
— Телефонът, за бога!
Чак тогава мъжете осъзнаха, че един от апаратите върху бюрото на генерала направо подскачаше от звън. Той скочи към него, а Шейла повика отново:
— Прехвърлят го от централата.
— Да? — притисна слушалката до ухото си Ярон и запуши с пръст другото ухо. — Какво? Кой?
После се обърна към Баум и му подаде слушалката.
— За теб е.
Баум се приближи. Внезапно усети обувките си да натежават като скиорски. Извади ръка от джоба, изтри потта й в ризата си и пое черната слушалка от ръката на Ярон. Бавно я притисна към ухото си и затвори очи.
— Баум?
Беше женски глас с почти приятелски тон. За миг изпита надежда, че обаждащата се ще го освободи от ужасяващата спирала, ще го изведе от кораба, насочил се към бурята, че гласът е на всеки друг, но не и нейният.
— Да? — прошепна той.
Тя заговори на немски и надеждата му се изпепели.
— Този път ти си мой пленник — каза Мартина Клумп като че откъм дъното на минна галерия. — И ако направиш нещо, каквото и да било… да напуснеш Вашингтон, да спреш размяната, да извикаш групата си… кълна се, че жена ти никога няма да ти прости.
Разговорът прекъсна. В слушалката се чу статичното пукане на линията. Баум погледна апарата и остави слушалката на мястото й. Краткият миг на размисъл внезапно приключи и той издаде някакъв животински звук. Веднага започна да рови в джоба на якето си.
— Какво има, Баум? — върна се към него Ярон, видял паниката върху лицето на приятеля си. — Какво става? — Опита се да постави ръка върху рамото на Бени, но той я отметна.
— Външна линия — изхриптя Бени. — Външна! — Прелистваше малкото си тефтерче с телефонни номера като брокер, който всеки миг ще загуби цяло състояние.
— Червеният телефон — посочи Ярон. — Той е директен.
Докато Бени се хвърли нататък, Авраам се обърна към Надав.
— Докторът — само с устни му каза той.
Шефът на охраната се поколеба, но Авраам Ярон познаваше Бени Баум почти откакто се помни и никога не беше го виждал да реагира по този начин.
— Бързо! — изсъска той и Надав изхвърча през вратата на кабинета.
Бени набра номера на телефона в апартамента на Рут в Манхатън. Когато телефонът започна да звъни, той се облегна на ръба на бюрото и отпусна вратовръзката, за да си поеме дъх. При седмото позвъняване, когато никой не отговори, той пусна слушалката върху вилката и започна отново да прелиства тефтера си.
— Бени? — отново опита да привлече вниманието му Ярон. Но Баум отново поклати яростно глава.
Набра нов номер.
— Център-север — отговори дежурният сержант.
— Детектив О’Донован — извика Бени.
— Кой го търси?
— Бенжамин Баум — каза Бени и повтори по-ясно. — Бен-жа-мин Ба-ум.
— Минутка.
Само след няколко секунди обаче по линията се чу измореният и мрачен глас на Арон Дейвис.
— Полковник Баум? — Той изчака Бени да му отговори. — Обажда се Арон Дейвис. Полковник?
— Да — прошепна Бени.
— Майк О’Донован е в болница, сър. Опитвахме се да се свържем с вас.
Бени не можеше да говори и последва дълга размяна на тежко дишане, докато Дейвис събираше смелост да продължи.
— Но има нещо по-лошо от това, полковник.
Детективът въздъхна, а после гласът му прошепна с тревожно извинение:
— Дъщеря ви е отвлечена.
ЧАСТ ВТОРА
Найлон