Третата ръка на Бога

— Е? — попита Ярон и се изправи.

— Хмм, Авраам — заекна младежът с обичайната липса на официалности, но не успя да скрие неудобството си пред генерала. — Току-що хванахме нещо, което ти трябва… Реших, че ще поискаш да чуеш.

— Казвай. — Ярон постави юмруци на хълбоците си.

— Има тревога. До всички американски военни формирования в областта. Нямаше как да не го чуем. Целият ефир гърми с това. — Той изглеждаше някак притеснен, като воайор, хванат на местопрестъпление.

— Какво има? — вече ядосано попита Ярон. — Да не се разполагат отново в Залива? Какво?

Младежът заговори бързо. Вече му се искаше да го е съобщил по вътрешната телефонна връзка, а не лично.

— Изглежда, някаква терористична група е нападнала американски конвой на морската пехота, пренасящ оръжие. Ако съм разбрал правилно жаргона им, няколко от морските пехотинци от ескорта са убити. Но, изглежда, има пълно медийно затъмнение върху събитието, тъй като май е откраднато някакво секретно оръжие или ракета.

Техникът нямаше повече новини и отпусна ръце, сякаш най-накрая се е решил да си признае, че е повредил колата на баща си. Но не мръдна от мястото си. Явно чакаше някакъв съвет, инструкции или дори заповед.

— Боже мили — прошепна Надав и се обърна към Ярон. Подозренията му че Бостън е примамка, току-що се бяха оправдали.

— Вероятно събитията нямат връзка — каза Ярон.

— Да бе. И оная ми работа няма връзка с топките си — натъртено отвърна Надав.

Бени не каза нищо, макар да се беше изправил и стиснал цигарата между пръстите си така, че се беше превърнала в лента, а димът се виеше над рамото му. Искаше му се да застане на страната на Ярон, да подкрепи твърдението му за случайно съвпадение, но не можеше. В ума си видя стрелки, изрисувани върху картата на североизточната част на Съединените щати, стрелки на часовник и сметки за разстояния. Една жена прелетя на фона на нощното небе, изпълнено със снежинки, и се спусна по уличен електрически стълб, докато от прашни развалини хора издърпваха тела на овъглени морски пехотинци, които внезапно се превърнаха в трупове на млади израелци с изписани в жълто инициали на израелската армия върху окървавените униформи. Една двойка танцуваше танго под лунните лъчи, а пред очите му, тъкмо преди да ги стисне, се мярна дулото на пистолет.

Силен звук го накара да отвори очи. Някой чукаше по вратата на кабинета на Ярон.

— Влез! — извика генералът, а техникът по комуникациите отскочи встрани. В стаята влезе друг мъж. Беше с джинси и дебело яке, косата прилепнала от пот, но явно беше оставил предпазната си каска някъде другаде. Сапьорът носеше голям плик, върху който имаше плитка, бяла картонена кутия. Отвътре беше подплатена с тънка хартия, сякаш е съдържала нова риза. Без да знае за току-що получените новини, той кимна доволен, че отново е успял в работата си.