Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Отново се задуши и се сви на две от острата болка. Брин го подхвана, помогна му да се изправи и го привлече към себе си.
— Не говори — прошепна тя и очите й плувнаха в сълзи. Отдръпна се бавно от него и се изправи. Дланите и ръцете й бяха изцапани с кръв.
Той се подсмихна иронично:
— Призраците Морди мислят, че трябва да се страхуват от мен, че аз съм този, който може да ги унищожи. Поклати бавно глава. — Грешат. Ти си силата, Брин. Ти си тази, на която… нищо не може да се противопостави.
Стисна силно ръката й:
— Чуй ме добре. Баща ти изпитва подозрение към магията на елфите. Страхува се от това, на което тя е способна. Той е прав, че не й се доверява, девойко от Вейл. Магията може да бъде както светлина, така и мрак за онзи, който я притежава. Прилича на играчка, може би, но тя никога не е била играчка. Пази се от силата й. Магията е сила, каквато никога не съм виждал досега. Пази я само за себе си. Използвай я за добро и тя ще ти помогне да стигнеш невредима до края на диренето. Използвай я за добро и тя ще се погрижи Илдач да бъде унищожена.
— Аланон, не мога да продължа без теб! — извика тя тихо и поклати отчаяно глава.
— Можеш и трябва. С баща ти беше същото… той беше абсолютно сам. — Наведе към нея мрачното си лице.
Тя кимна мълчаливо. Почти не го чуваше, объркана в плетеницата на чувствата, които бушуваха в нея, докато се опитваше да се пребори с неизбежността на това, което ставаше.
— Периодът свършва — прошепна Аланон, а черните му очи пробляснаха. — Така че и друидите трябва да си отидат заедно с него. — Постави нежно ръка на рамото й. — Но аз не трябва да изневерявам на дълга си към тях, девойко от Вейл. Той трябва да остане при живите. В този момент аз ти поверявам този дълг. Приближи се до мен.
Брин Омсфорд се наведе ниско с лице точно срещу неговото. Друидът бавно, мъчително пъхна ръка под разкъсания плащ, допря я до гърдите си, после я протегна. Пръстите му бяха напоени със собствената му кръв. Той нежно докосна челото на девойката от Вейл. Друидът допря топлите от кръвта пръсти до плътта й и каза нещо на език, който Брин не беше чувала. Имаше усещането, че нещо от докосването и думите му проникна в нея, изпълни я с жизненост, която се разля по цялото й тяло, заслепи я с ярки цветове и изчезна.
— Какво… ми направи? — попита тя, запъвайки се.
Друидът не отговори на въпроса й.
— Помогни ми да стана — нареди й той.
Тя го погледна смаяно:
— Но ти не можеш да ходиш, Аланон! Ти си много тежко ранен!
В очите му забеляза странна, необичайна нежност.
— Помогни ми да стана — повтори той настойчиво. — Трябва да отида далеч.
Тя неохотно го подхвана с една ръка и му помогна да се надигне. Тревата под него и пепелта на Джачайра бяха пропити с кръв.
— Господи, Аланон! — Брин заплака, без да се стеснява.
— Закарай ме до брега на реката — прошепна той.
Бавно, олюлявайки се, те прекосиха пустата долчинка и стигнаха до Чард Раш, която бързаше разпенена на изток между покритите със зелена трева брегове. Слънцето продължаваше да разлива златисто-жълтата си светлина в ясния есенен ден. Това беше ден на живот, а не на смърт и мислено Брин крещеше, че това не можеше да се случи на Аланон.
Стигнаха брега на реката. Брин внимателно помогна на друида да застане на колене.
— Когато приключиш диренето си, Брин, — й каза той — ще ме намериш тук. — Вдигна лице към нея. — А сега се махай.
Потресена, тя се отдалечи от него. Сълзи се стичаха по бузите й и горещо умоляваше с ръце приведената фигура. Аланон дълго я гледа. После извърна очи. Една окървавена ръка се вдигна над водите на Чард Раш и се простря над тях. Реката мигом застина, заприлича на ведро и спокойно езеро. Странна дълбока тишина се спусна над земята.
Миг след това спокойните води се разпениха буйно в центъра и от дълбините на реката се понесоха виковете, които се бяха разнесли от Рога на пъкъла — високи и пронизителни. Продължиха само миг и после отново всичко потъна в тишина.
— Татко — чу Брин тихия зов на Аланон.
Духът се доближи, като се плъзгаше неподвижен по повърхността на реката. Стигна до коленичилия друид. Наведе се бавно и повдигна злочестото тяло. Без да се обръща, тръгна обратното по водата, с Аланон на ръце. Спря в центъра на Чард Раш и водата под него закипя яростно, засъска и заизпуска пара. Той бавно потъна в реката, която отнесе и последния друид. Чард Раш остана неподвижна още малко. После магията изчезна и тя се понесе буйно на изток.