Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 227
Перейти на страницу:

— Говори се, че го лекувал някакъв шарлатанин — каза, след като помисли малко, Варни. — Сигурен ли си, че никой в Англия не знае твоята тайна?

— Имаше един човек — досети се лекарят, — мой бивш слуга, който може да я е откраднал от мене заедно с още някоя и друга тайна на моето изкуство. Мисля обаче, че няма защо да се безпокоиш, Варни. Не съм свикнал да позволявам на разни любопитни нахалници да ми се бъркат в занаята. Той вече не може да наднича в ничии тайни, защото — зная това с пълна сигурност — бе отнесен на небето върху крилата на огнения дракон. Мир на праха му! А ще мога ли да ползвам лабораторията си в новото си убежище?

— Не само твоята, а и цяла работилница, драги — отвърна Варни. — Преподобният абат, който преди четиридесет години е бил принуден да отстъпи това местенце на безцеремонния крал Хел115 и на неговите придворни, е имал там пълна алхимическа апаратура и я е оставил на приемниците си. Сега ти ще се разпореждаш с нея, ще топиш, ще духаш, ще гориш и ще дестилираш, докато зеленият дракон не се превърне в златна гъска — както се нарича това сега сред вас, алхимиците.

— Ти си прав, Варни — изрече през зъби алхимикът, — ти си прав дори в неуважението си към истината и разума. Това, което казваш на шега, може да се превърне в действителност, преди да се срещнем отново. Ако уважаваните мъдреци на древността са казвали истината, ако учените на нашето време са я разбрали правилно, ако мен, където и да отидех — в Германия, в Полша, в Италия или в далечна Татария, — ме посрещаха като човек, на когото природата е открила съкровените си тайни, ако аз така съм проникнал в най-тайните знаци и условни формули на еврейската кабалистика, че дори най-беловласите старци в синагогата бяха готови да пометат стъпалата пред мен; ако всичко това е истина и ако остава само една крачка, една малка крачка между моето многогодишно, напрегнато лутане в непрогледния мрак и ослепителната светлина, която ще освети люлката, където се крият най-богатите и благородни творения на природата; ако остава една крачка между подчинението и върховната власт, една крачка между бедността и такова изобилие от богатства, каквото — без тази велика тайна — земята не би могла да извлече дори от всички рудници на Стария и Новия свят; ако всичко това е така, нима не е разумно да посветя на него остатъка от живота си и след кратък период на търпеливи научни занимания да се издигна над жалката зависимост от фаворитите и от техните фаворити, които са ме поробили сега?

— Браво, браво, почтено старче! — каза Варни с присъщия си присмехулен израз на лицето. — Трябва обаче да ти каже, че с тези стремления да се приближиш до откриването на философския камък няма да измъкнеш нито една крона от кесията на лорд Лестър, а още по-малко — от кесията на Ричард Варни. На нас ни трябват земни и напълно осезаеми услуги, драги, а по-нататък ни е все едно кого ще замайваш с философското си шарлатанство.

— Синко Варни — каза алхимикът, — безверието, обгърнало те като ледена мъгла, притъпява остротата на твоето усещане за онова, което е препятствие за умния, но което все пак поднася на смирено търсещия истината толкова ясен урок, че той може да го прочете мимоходом. Нима ще отречеш, че науката е начин да се завършат незавършените сплави в природата, за да се превърнат те в благородни метали? Нима чрез науката не можем да усъвършенстваме такива процеси като инкубацията, дестилацията, ферментацията и други подобни, чрез които ние извличаме живот от безжизненото яйце, отделяме чиста материя от мътни утайки, съживяваме инертната маса на мъртвата течност?

— Чувал съм всичко това и по-рано — отвърна Варни — и съм непримирим срещу подобни измами още от времето, когато пожертвувах двайсет монети от чисто злато — разбира се, това беше още в непълновръстието на моя ум, — за да ускоря постигането на великата тайна, а те с божия помощ изчезнаха in fumo116. Откакто сам и по собствена воля откупих свободата си, вече не позволявам и няма да позволя на алхимията, астрологията, хи-романтията или която и да е друга окултна наука — нека бъде тайнствена дори като самия ад — да развързва връзките на кесията ми. Вярвам обаче в манната на свети Николай и нея, ей богу, не мога да отрека. Първата ти работа, щом стигнеш в усамотеното ми убежище, е да приготвиш повече от това лекарство, а после си прави злато, колкото ти иска душата.

вернуться

115

Авторът навярно е имал пред вид крал Хенри VIII, който е конфискувал държавните имущества.

вернуться

116

В дима (лат.).

1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)