Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 227
Перейти на страницу:

— Няма вече да правя това питие — заяви твърдо алхимикът.

— Тогава ще те обесят, загдето вече си го правил — каза Варни, — и по този начин великата тайна завинаги ще бъде загубена за човечеството. Не бива да причиняваш такива злини на света. По-добре се примири с участта си и ни приготви една-две унции от това питие, което няма да навреди на повече от двама-трима, за да можеш да посветиш целия си останал живот на откритието на универсалното лекарство, което изведнъж ще ни избави от всички болести. Но хайде, примири се, важни, учени, мрачни славолюбецо! Та нали ти сам си ми казвал, че твоето питие, взето в малка доза, оказвало съвсем слабо и безопасно за човека въздействие и предизвиквало само понижено настроение, гадене, главоболие, нежелание за движение — с други думи, такова състояние на духа, което би задържало птичката да излети от клетката, дори и вратичката да й е отворена?

— Да, казвал съм го и това е истина — отговори алхимикът. — То оказва точно такова въздействие и птичката, която е отпила от него в съответна доза, дълго време ще си стои оклюмала на пръчката, без изобщо да помисли за необятното синьо небе, нито за прекрасните зелени гори — дори и тогава, когато небето е озарено от лъчите на изгряващото слънце, а гората ехти от песните на пробудилите се пернати обитатели.

— И не крие опасност за живота, нали? — попита малко неспокойно Варни.

— Да, стига да не се превиши необходимата доза и стига наблизо да има някой, който познава свойствата на манната, за да може да следи симптомите и да окаже помощ в случай на нужда.

— Ти самият ще ръководиш цялата работа — каза Варни.

— И ще получиш царска награда, ако свършиш всичко навреме и както трябва, като спазиш необходимите дози, за да не се навреди на здравето й. В противен случай те очаква тежко наказание.

— Да не се навреди на здравето й?! — повтори Аласко. — Значи, ще трябва да изпитвам изкуството си върху жена?

— Съвсем не, глупако! — каза Варни. — Нали ти казах вече, че става дума за птичка, едно опитомено конопарче, чиято песен е в състояние да укроти ястреба, който се е стрелнал стремглаво? Виждам как заблестяха очичките ти и знам добре, че брадата ти не е толкова бяла, колкото я е направило твоето изкуство. Поне нея си успял да превърнеш в сребро. Запомни обаче, че тая птичка не е за тебе. Затворена в клетка, тя е скъпа на човек, който не би търпял никакво съперничество, а най-малко пък твоето, затова здравето й трябва да се пази повече от всичко. Има вероятност да я поканят на тържествата в Кенилуърт, а е препоръчително — впрочем крайно необходимо и много наложително — тя да не може да отлети дотам. При това тя не трябва да узнае нито за, тази необходимост, нито за нейните причини, защото има основания да се предполага, че желанието й да отиде ще се противопостави на всички разумни доводи, които биха могли да й се приведат, за да си остане у дома.

— И това е съвсем естествено — рече алхимикът със странна усмивка, която му придаваше нещо човешко много повече, отколкото привичния му безстрастен и равнодушен поглед, отправен сякаш към някакъв друг свят, твърде далечен от заобикалящия го.

— Разбира се — усмихна се Варни, — ти добре познаваш жените, макар че сигурно отдавна не си се навъртал в тяхно общество. И тъй, не бива да й се противоречи, но не бива също и да се глези. Запомни добре — леко неразположение, но достатъчно, за да убие всяко желание за пътуване и да накара ония от вашите учени среди, които евентуално ще бъдат повикани за съвет, да й препоръчат почивка в спокойна домашна обстановка. Накратко казано, това ще бъде оценено като голяма услуга, която ще бъде съответно заплатена.

— Доколкото разбирам, от мен не се иска да засягам Дома на живота? — попита алхимикът.

— Тъкмо обратното, ако направиш такова нещо, веднага ще наредим да те обесят — отвърна Варни.

— А ще ми бъде ли дадена възможност, след като изпълня задачата си, да се укрия или да избягам, ако това неочаквано се разкрие?

— Всичко ще ти бъде дадено, всичко, което е нужно, мнителни човече, гдето не вярваш в нищо друго на този свят освен в заблудите на алхимията! За кого в края на краищата ме вземаш, приятелю?

Старецът стана, взе една свещ и отиде до другия край на стаята, където се намираше вратата, водеща към малката спалня, определена за неговото нощуване. Там се спря, обърна се и преди да отговори, бавно повтори въпроса на Варни:

— За кого те вземам ли, Ричард Варни? За дявол, по-лош от самия мен. Но вече съм се хванал в мрежата ти и трябва да ти служа докрай.

— Добре, добре — каза бързо Варни. — Гледай да станеш преди разсъмване. Може и да не ни потрябва твоето лекарство, така че не предприемай нищо, преди да дойда аз. Майкъл Ламборн ще те заведе до мястото, където трябва да отидеш.

1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)