Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Смъртта на един нацист коствуваше много жертви и в Лондон би трябвало да предвидят това, както и че със смъртта на Хайдрих не ще свалят нацисткия режим. Та той бе само един от многото представители на Хит-леровия нацизъм. Но въпреки това те дадоха нареждане да се действува.
Много публицисти, историци и политици подлагаха на преценка атентата срещу Хайдрих. Техните становища не са еднакви. Може би тъкмо защото в задкулисието на атентата, разтърсил световната общественост, съществува онази все още неразкрита тайна, обозначена върху документите на британската секретна служба с печата „Top secret“.
Операция „Валкирия“
Втората световна война би могла да завърши една година по-рано — още на 20 юли 1944 г. Атентатът срещу Хитлер, подготвен от негови противници от висшите военни среди, би могъл да влезе в историята като един от малкото атентати, повлияли за промяната в света. Но още от самото начало поради дилетантството на заговор-ниците операция „Валкирия“ бе обречена на неуспех.
На 20 юли 1944 г., четвъртък, в шест часа сутринта полковник граф Клаус Шенк фон Щауфенберг и по-големият му брат Бертолд, юрист в униформата на морски офицер, излизат от дома си в берлинската вилна зона Ванзее.
Войната отдавна е дамгосала този висок снажен тридесет и седемгодишен полковник със симпатично мъжествено лице. В Тунис той бе загубил едното си око и дясната си ръка, а на лявата бяха останали само три пръста. Вдигайки пръсти към козирката, той отговаря на поздрава на шофьора.
Край тротоара е спряла служебната кола. Те се качват и поемат пътя към летище Рангсдорф, като междувременно се отбиват да вземат и адютанта на Щауфенберг оберлейтенант Вернер фон Хефтен. На летището ги чакат вече двумоторният боен „Хайнкел-111“ и генерал-майор Щиф с адютанта си. Генералът предава на Щауфенберг две чанти, във всяка има по една бомба със за-къснител, предназначена за Хитлер.
Сбогуват се. Щауфенберг и Хефтен се качват в самолета, а останалите трима се връщат в града. Самолетът отлита към седем часа. Предстоят им петстотин и шестдесет километра път до Главната квартира на фюрера. Известен със своя болезнен страх за живота си, Хитлер се е скрил в непревземаемата „Вълча бърлога“. Инженери и затворници от концлагерите са построили дълбоко в земята това железобетонно скривалище — едно от многото скривалища в блатистоезерната област на Източна Прусия, само на няколко километра от Растенбург. През оградата на скривалището протича ток с високо напрежение, а земята наоколо е осеяна с мини. „Кафявият“ диктатор е пазен от стотици подбрани есесовци.
Полковник Щауфенберг разполага с повече от два часа за проверка на бомбите. Познава конструкцията им. Заговорниците са използували английски хексит, сиво пластично взривно вещество с огромно разрушително действие, което английските самолети хвърлят на партизаните в окупираните територии. Германците не произвеждали толкова ефикасно експлозивно вещество. Часовниковият механизъм е прост. Киселината в ампулата, която Щауфенберг трябвало да счупи, точно за десет минути разяжда предпазителната жичка, при което ударникът на взривателя се освобождава и взривява заряда от един килограм взривно вещество. Но в този момент увита в риза, бомбата все още лежи в чантата. Другата, резервната, носи фон Хефтен.
След тежкото раняване на африканския фронт и продължителното лечение първо в лазарета в Картаген, Тунис, а после в германските болници полковник Щауфенберг е назначен за началник на щаба към командуващия резервната армия генерал-полковник Фром. На тази си длъжност той единствен от заговорниците имал право да посещава от време на време Главната квартира на Хитлер и да участвува в съвещанията по обстановката на фронтовете. На 20 юли е трябвало именно той да докладва за възможностите да бъдат въведени следващи резерви.
В 10.10 часа пилотът прави кръг над летището Растенбург и след пет минути хайнкелът се плъзва по пистата за кацане. Адютантът Хефтен предупреждава пилота да бъде готов в дванадесет часа да отлети обратно за Берлин, тъй като се налагало незабавно да се върнат. Двамата поемат с колата по петнадесеткилометровия път през лабиринт от засади и внезапни контролни проверки, заграждения от бодлив тел, скрити артилерийски позиции и покрити с мрежи танкове.
Колата бавно преминава през трите непроходими вала от строги контролни проверки. Часовите се вглеждат в пропуска на Щауфенберг, издаден само за този ден. Щом се вдигне едната бариера, офицерът, началник на поста, веднага съобщава за движещата се кола на следващия пост. Тези петнадесет километра шофьорът изминава за тридесет минути. Пристигат. Хитлер е отложил съвещанието за дванадесет и половина.