Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Гарванът действително можа да се измъкне навън. Момчето го последва и видя, че Батаки е кацнал на един камък на няколко крачки отнето.
— Сега ще си изпълня обещанието, Палечо — започна тържествено Батаки, — и ще ти кажа, че съм виждал мъжкия дял. Но не те съветвам да почнеш да го търсиш, защото аз трябваше години наред да се мъча да го открия.
— Аз си мислех, че ще ми кажеш къде се намира като награда за това, че те освободих от плен — каза момчето.
— Сигурно много ти се е искало, когато разказвах — отговори Батаки. — Иначе не би очаквал такова нещо. Не разбра ли, че всички, които са искали да открият мъжкия дял, са пострадали? Не, не! Батаки е живял на земята достатъчно дълго, за да се научи да си държи устата…
После той махна с криле и отлетя.
Ака спеше на земята близо до Сярната кухня, но мина доста време, докато момчето отиде да я събуди. То беше недоволно и тъжно, че изпусна голямото богатство и си мислеше, че няма на какво да се радва. „Тая история за дъщерите на великана не ми се струва вероятна — каза си то, — а не вярвам и във вълци и дупки в леда. Но сигурно бедните миньори, които са откривали големи жили руда сред затънтените гори, така са се побърквали от радост, че после не са успявали да ги намерят. И разочарованието им е било толкова голямо, че не са можели да го преживеят. Аз зная това от собствен опит.“
XXXI
В навечерието на първи май
Събота, 30 април
Има един ден, който всички деца в Даларна очакват така, както очакват Коледа; това е навечерието на първи май, когато палят огньове на открито.
Няколко седмици преди този ден момчетата и момичетата мислят само как да съберат повече дърва за майските огньове. Те бродят из горите, за да търсят сухи клони и борина, искат талаш от дърводелците и взимат трески, кори и пънове от дърварите. Мъкнат се по цял ден от бакалин на бакалин и си изпросват стари сандъци, а ако някое успее да докопа катранена бъчва, веднага я скрива като най-голямо съкровище и я показва едва в последния момент, когато вече подпалват огньовете. Изложени са на голяма опасност както тънките колове в градините с грах и боб, така и старите съборени огради, изпочупените дървени съдове и забравените по ливадите гребла.
Когато най-после настъпи многоочакваната вечер, децата във всяко село натрупват на някое хълмче или на брега на някое езеро голям куп клони, шума и всичко друго, което може да гори. Има села, където струпват не само един, а два или три такива купа. Някъде децата не могат да се споразумеят при събирането на клони, другаде пък онези, които живеят в долната част на селото, искат огънят да бъде при тях, а тия от горната част не са съгласни и тогава решават всеки да си има свой огън.
Купищата гориво обикновено са готови още рано следобед и децата обикалят край тях с кибрит в джоба и чакат с нетърпение да се мръкне. В Даларна по това време на годината денят е ужасно дълъг. В осем часа едва започва да се здрачава. Навън е студено и влажно, защото е още ранна пролет, и чакането е много неприятно. По откритите места снегът се е стопил вече и през деня, когато слънцето е високо на небето, почва да се чувствува топлината; но в горите още има дълбоки преспи, езерата са покрити е лед и вечер става много студено. Затова често се случва да запалят огън още преди да се е стъмнило съвсем. Но така избързват само най-малките и най-нетърпеливите. По-големите чакат да се мръкне хубаво, за да изпъкнат пламтящите огньове с целия си блясък.
Най-сетне желаният час настъпва. Всеки, който е донесъл поне една клечка, е там и най-голямото момче запалва снопче слама и го мушва под купа. Огънят веднага пламва, той пращи и пука в шумата, най-тънките клончета се зачервяват, почва да се издига пушек, черен и застрашителен. Най-после пламъкът стига до върха на купа и изведнъж оттам изскача далеч нагоре висок огнен език, който се вижда в цялата околност.
Когато децата в селото запалят огъня си, те почват да се оглеждат наоколо. Да, ето там един огън, там още един, а сега пламва друг на хълма и друг чак горе на планината! Всички се надяват, че техният огън ще бъде най-голям и най-светъл и така се боят да не би другите да ги надминат, че в последния момент припкат у дома, за да изпросят от бащите и майките си още дъски и дърва.
След като огънят се разгори добре, възрастните и старците идват да го погледат. Сега пламъкът е не само красив и искрящ, той разпръсква наоколо си приятна топлина, която ги привлича да насядат по тревата и камъните край него. Те седят там и се взират в пламъците и на някого току хрумне, че на този чудесен огън могат да си сварят малко кафе. Докато кафеникът завира, някой се сеща да разкаже някаква история, а свърши ли той, веднага подема друг.