Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Видът на града го отчаял още повече. Не му се искало да се прибере веднага; отбил се от пътя и тръгнал през гората. Обикалял из гората цял ден, без да мисли накъде върви.
Надвечер се озовал при един хълм, който лъщял като златен. Той го разгледал внимателно и разбрал, че това е грамадна жила медна руда. Отначало се зарадвал на откритието, но после си спомнил, че това трябва да е мъжкият дял, който е донесъл нещастие на толкова много хора, и се изплашил. „Днес съдбата наистина ме преследва — помислил си той. — Сега може да загубя и живота си, защото намерих това богатство.“
Веднага се обърнал и си тръгнал за в къщи. Малко по-късно срещнал висока, едра жена. Тя приличала на почтена майка на някой миньор, но той не си спомнял да я е виждал по-рано.
„Какво търсиш в гората? — попитала го жената. — Видях те, че целия ден скиташ наоколо.“
„Търся си място за живеене — отговорил той, — защото момичето, което обичам, не иска да живее във Фалун.“
„Не мислиш ли да копаеш руда от медната планина, която откри преди малко?“ — попитала тя.
„Не, аз преставам да се занимавам с мини, защото иначе моята любима няма да се омъжи за мен.“
„Добре, ако държиш на думата си — казала жената, — няма да ти се случи нищо лошо!“
И тя си тръгнала. А той удържал обещанието си. Престанал да работи с мини и направил чифлик далеч от Фалун. Тогава онази, която обичал, нямала вече нищо против да се премести там.
Тук гарванът прекъсна разказа си. Момчето наистина бе стояло будно през всичкото време, но не бе работило с длетото много усърдно.
— А после какво станало? — попита то, когато гарванът млъкна.
— Оттогава добивът на мед тръгнал назад. Град Фалун още съществува. Но старите мини ги няма. Цялата област е осеяна с пещи и миньорски жилища, но онези, които живеят в тях, се занимават със земеделие или дърварство. В мините на Фалун руда вече няма. Сега повече от всякога е нужно да се намери мъжкият дял.
— Дали този млад собственик на мини е бил последният, който е видял мъжкия дял? — попита момчето.
— Ще ти кажа кой го е видял последен, когато пробиеш стената и ме освободиш — отвърна Батаки.
Момчето се стресна и заработи по-бързо. Стори му се, че Батаки каза това някак многозначително, като че ли искаше да му даде да разбере, че той е виждал голямата медна жила. Дали нарочно му беше разказал тази история?
— Ти много си обикалял из околностите — почна момчето, опитвайки се да изтръгне от него нещо повече. — Кой знае колко неща си открил, като си летял над горите и планините.
— Доста интересни неща мога да ти покажа, само да свършиш с тая работа — отговори гарванът.
Момчето почна да удря с такова усърдие, че наоколо полетяха трески. Сега то беше съвсем сигурно, че гарванът е открил мъжкия дял.
— Жалко само, че ти си гарван и богатството, което си намерил, не може да ти донесе никаква полза — каза то.
— Няма да говоря повече по това, докато не видя, че можеш да направиш дупка в стената и да ме освободиш — отвърна гарванът.
Момчето работеше така, че длетото се стопли. Струваше му се, че е отгатнало намерението на Батаки. Гарванът не можеше да копае руда за собствена сметка и сигурно щеше да подари откритието си на Нилс Холгерсон. Това беше много вероятно и много справедливо. Ако момчето научи тайната, то ще се върне тук веднага щом стане отново човек и ще поеме голямото богатство. А като спечели достатъчно пари, ще купи цялата енория Западен Веменхьог и ще построи дворец, голям като Витшьовле. И някой ден ще покани селянина Холгер Нилсон и жена му в двореца. А когато те пристигнат, той ще застане на стълбите и ще каже: „Заповядайте, влезте и се чувствувайте тук като у дома си!“ Те, разбира се, няма да го познаят и ще се чудят кой е този благородник, който ги е поканил. „Харесва ли ви да живеете в такава къща?“ — ще попита той. „Разбира се, но това не е за нас“ — ще отговорят те. „За вас е, за вас е. Този дворец е отплата за големия бял гъсок, който ви избяга преди няколко години“ — ще каже той.
Момчето замахваше с длетото все по-бързо. После ще използува парите си, за да построи кова къща в степта при Сюнербу за гъсарката Оса и малкия Мац. Много по-голяма а по-хубава от старата, разбира се. После ще куки цялото езеро Токерн и ще го подари на патиците, после…
— Сега наистина работиш добре — каза гарванът. — Струва ми се, че дупката е вече достатъчно голяма.