Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция

Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:

„За нейния благороден идеализъм и за богатството на фантазията й на Селма Отилия Ловиза Лагерльоф се присъжда Нобелова награда за литература.“
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
1 ... 118 119 120 121 122 123 124 125 126 ... 193
Перейти на страницу:

На следната година пак тръгнах на печалба. Тогава постъпих в Сталместарегорден край Стокхолм. През лятото имаше маневри в Лагордсиердет. Съдържателят на ресторанта ме изпрати да надзиравам походната кухня, която беше уредил на една войнишка кола. И на сто години да стана, няма да забравя деня, когато ме накараха да свиря на рог пред крал Оскар Първи. За награда той ми даде два талера.

После няколко лета поред бях гребец на лодка в залива Брунсвик, дето прекарвахме пътници между Албано и Хага. Това беше най-хубавото ми време. В лодката носехме и рогове и понякога пътниците сами взимаха веслата, за да им посвирим. Когато наесен свършвахме работа, отивах в Упланд и помагах из чифлиците във вършитбата. Прибирах се чак към Коледа със стотина талера в джоба. А от вършитбата ми даваха жито, което баща ми прибираше през зимата с шейната. Ако ние, сестрите и братята, не ходехме на печалба, нямаше да има с какво да преживяваме. Към Коледа житото от нашите ни-вички се свършваше, а тогава още не садяха картофи. Трябваше да се купува жито от търговците. А се налагаше здравата да пестим, тъй като ръжта струваше четиридесет талера крината, а овесът — двадесет и четири. Спомням си, че понякога сме давали цялата крава за десетина крини овес. Печехме хляб от овес и ситно нарязана слама. След всеки залък трябваше да пием вода, за да го прокараме.

Така обикалях тук и там за работа до 1856 година, когато се ожених. С Йон бяхме добри приятели още от Стокхолм. Когато се прибирах у дома, малко се страхувах да не би стокхолмските момичета да ми го отнемат. Те му казваха „красивият Йон“ и „хубавият даларнец“. Но той имаше златно сърце и когато спести достатъчно, направихме сватба.

После настъпиха щастливи години, без никакви грижи, но това не трая дълго. През 1863 година Йон умря и аз останах сама с пет малки деца. Но все пак не бяхме много зле, защото в Даларна настъпиха по-добри времена. Имаше достатъчно картофи и жито. Не можеше и сравнение да става с миналото. Аз сама се грижех за нивите, които наследих, а имах и своя къщурка. Така минаваха година след година, децата израснаха. Те сега са добре настанени, ония, разбира се, които останаха живи, слава богу! Сега те не могат и да си представят как е гладувал народът в Даларна, когато майка им е била млада.

Старицата млъкна. Докато разказваше, огънят беше почнал да догаря. Един по един хората се разотиваха. Момчето се запъти по леда да търси другарите си и докато тичаше само в тъмнината, в ушите му звучеше един стих от песента, която чу от скелята: „В Даларна живееше, в Даларна живее сред бедните вярност и чест…“ После идваше нещо, което то бе забравило, но края на песента си спомняше добре: „И хлябът им е лош, те нямат жито със товари, но тук, при бедните, намирали са помощ не малко господари.“

Момчето не беше забравило съвсем онова, което бе слушало за Стюревци и Густав Ваза. То винаги се питаше защо те са търсили помощ в Даларна, но сега това му беше ясно. В страната, която раждаше жени като старицата край огъня, мъжете сигурно бяха непобедими.

XXXII

Край черквите

Неделя, 1 май

Когато сутринта се събуди и се огледа, момчето не можа да сдържи смеха си. През нощта бе навалял сняг и продължаваше да вали. Във въздуха хвърчаха големи бели снежинки, които приличаха на крила на замръзнали пеперуди. Езерото беше покрито с няколко сантиметров сняг, бреговете бяха побелели, а дивите гъски така бяха затрупани, че приличаха на малки преспи.

От време на време Ака, ГОкси и Какси се размърдваха, но като виждаха, че продължава да вали, бързо скриваха глави под крилете си. Те намираха, че в такова време е най-добре да поспят и момчето беше съгласно с тях.

След няколко часа то се събуди от звъна на камбаните в Ретвик. Снегът бе престанал, но духаше силен северен вятър и студът хапеше. Момчето се зарадва, когато дивите гъски най-сетне се отърсиха от снега и полетяха към брега да си търсят храна.

Този ден в черквата в Ретвик имаше конфирмация и децата чакаха на малки групи край оградата и си приказваха. Бяха облечени с празнични дрехи, толкова нови и хубави, че отдалеч привличаха погледа.

— Мила майко Ака, нека да летим по-бавно — извика момчето, когато наближиха черквата, — за да мога да разгледам децата.

Водачката го послуша, спусна се по-ниско и обиколи три пъти черквата. По-хубави момчета и момичета то не беше виждало. „Не вярвам и в кралския дворец да има по-красиви принцове и принцеси“ — каза си то.

Снегът бе покрил всички ливади в Ретвик и Ака не можа да намери място за кацане. Без да се колебае, тя полетя на юг към Лександ.

1 ... 118 119 120 121 122 123 124 125 126 ... 193
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)