Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Младежите от Лександ бяха заминали както всяка пролет да търсят работа. Останали бяха само възрастните и когато дивите гъски прелетяха над градчето, дълга върволица стари жени отиваха към черквата по хубава брезова алея. Те вървяха по белия сняг, между белите брези, със снежнобели кожухчета, бели кожени поли, жълти и черни престилки с бели кантове и с бели шапки, които плътно прилягат върху побелелите им коси.
— Мила майко Ака — помоли момчето, — нека летим по-бавно, за да мога да разгледам старите жени!
Водачката го послуша, спусна се надолу и премина три пъти над брезовата алея. По-мили и приветливи жени то не беше виждало. „Като че ли са майки на крале и на кралици“ — каза си момчето.
Но и в Лександ беше както в Ретвик. Навсякъде лежеше дълбок сняг и Ака продължи на юг към Гагнеф.
В Гагнеф имаше погребение. Погребалното шествие чакаше пред черквата да свърши службата и много жени обикаляха гробовете на близките си. Те носеха зелени елечета с червени ръкави, а главите им бяха покрити с пъстри кърпи с ресни.
— Мила майко Ака, нека летим по-бавно, за да мога да разгледам селянките! — каза момчето и Ака го послуша, спусна се надолу и кръстоса три пъти над гробищата, „Като че ли са леха грахчета в кралска градина“ — помисли си то.
Но и в Гагнеф ливадите бяха засипани със сняг и дивите гъски продължиха на юг към Флуда.
Във Флуда, в двора на черквата, имаше сватбено шествие. Булката беше със златна корона и толкова накичена с украшения, цветя и панделки, че очите се заслепяваха, като я гледаше човек. Младоженецът се перчеше с дългото си синьо палто, панталони до коленете и червен калпак. Елечетата и полите на шаферките бяха бродирали с рози и лалета, а родителите и съседите бяха облекли пъстрите си селски дрехи.
— Мила майко Ака, нека летим по-бавно, за да мога да разгледам младежите! — помоли момчето и Ака се спусна надолу, като обиколи три пъти двора на черквата. „Дали кралят и кралицата в двореца са по-красиви от тази хубава двойка?“ — помисли си момчето.
Но ливадите във Флуда не бяха покрити със сняг и дивите гъски нямаше защо да търсят храна другаде.
XXXIII
Наводнението
1—4 май
Няколко дни наред времето на север от Мелар беше ужасно. Сиви облаци покриваха небето, вятърът виеше, дъждът плющеше. И хората, и животните знаеха, че без това пролетта няма да дойде, но все пак времето им се виждаше непоносимо.
След като валя цял ден, снегът в горите почна бързо да се топи и пролетните вадички потекоха. Локвите из дворовете, застоялата вода в канавките, водата от блатата и тресавищата, всичко се раздвижи и тръгна да търси път към потоците, за да се излее в морето.
Потоците бързаха към реките, които се вливат в Мелар, а реките се мъчеха с всички сили да отнесат огромната маса вода в езерото. Всички малки езерца в Упланд и Минната област в един ден хвърлиха ледената си покривка, реките се напълниха с парчета лед и бързо преляха. Така придошли, те се спуснаха към Мелар и скоро в него имаше повече вода, отколкото можеше да побере. Водата се втурна към морето, но проливът Норстрьом е тесен и тя не можеше да изтече така бързо, както се налагаше. На това отгоре духаше, силен източен вятър, вълните налитаха върху брега и пречеха на сладката вода да намери път към Балтийско море. И тъй като реките непрекъснато носеха в Мелар нова вода, а проливът не можеше да я отведе в морето, на езерото не му оставаше нищо друго, освен да се разлее извън бреговете.
То преля много бавно, като че ли не му се искаше да развали хубавите брегове. Но тъй като те повечето са полегати, скоро водата навлезе доста навътре и това предизвика голяма суматоха.
Мелар е особено езеро. То се състои от тесни фиорди, заливи и проливи. Никъде не се разлива в широки пространства, където да бушуват ветрове. То като че ли е създадено само за разходки и риболов за развлечение. В него има много прекрасни, обрасли с дървета островчета и полуострови. Бреговете му никъде не са голи и пусти. Те като че ли са създадени само за вили, беседки и увеселителни заведения. И сигурно защото винаги е толкова приветливо и гостоприемно, когато смъкне усмивката си и покаже, че може да бъде и опасно, настъпва такава паника.
Щом се появиха първите признаци за наводнението, хората бързо започнаха да запушват и да мажат с катран всички лодки, измъкнати през зимата на брега, за да могат да ги използуват. Извадиха на сушата саловете, на които перяха, и почнаха да укрепяват скелите за лодки. Кантонерите, които надзираваха железопътните линии край брега, ходеха непрекъснато напред-назад по насипите и не смееха да мигнат нито денем, нито нощем.