Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Бе облечен елегантно; на фрака си носеше железен кръст и ордена на червения орел.
Ягодкин го посрещна, хвана го за ръка и го заведе при гостите.
На никому не се удаде да се запознае по-отблизо с барона, тъй като той се държеше много хладно и говореше малко.
— Любезни Ягодкин — каза Феодора. — Откога познавате този господин барон Бронт?
— От няколко дни.
— Уверен ли сте, че е немец?
— Да, представи ми го един мой добър приятел.
— Не е ли бил по-рано в Петербург?
— Той ми каза, че за пръв път идва тук.
— Навярно и тук има приятели?
— Няма нито един — каза Ягодкин. — Неговото семейство живее в Германия.
— Чудно е как човек може да се измами понякога. Преди малко стоях зад барона и слушах как говореше, кълна ви се, че съм чувала някъде този глас. И в очите му има нещо познато.
— Изглежда, че сте го гледали по-продължително. Познавате ли се?
— Не, но ви моля да ме представите. Бих желала да се запозная с него по-отблизо.
— Смея ли да ви предложа ръката си? Заедно ще го потърсим. Ето, баронът е там, забавлява се с Клариса — каза Ягодкин.
— Да не го смущаваме? — каза шеговито Феодора. — С това навярно още по-малко ще се понравя на дъщеря ви.
— Изглежда, че криво сте схванали двоумението на Клариса. Тя е още малка, на 17 години, ще си поправи поведението. Ще ви помоли за прошка.
— Не искам да ме моли за прошка. Ще се помъча с кротост и доброта да я спечеля.
— Уважаема госпожо, да купите Вилата на духовете? — каза Ягодкин високо, за да се чуе, че са разговаряли за купуването на вилата.
— Да, реших и ако искате, можем утре да отидем да я видим. Тя се поклони и изчезна сред палмите.
Щом останаха сами, министърът пръв продума:
— Аз имам да ви съобщя една твърде лоша новина. Ягодкин побледня.
— Спомняте си, че миналата година бяхме се заели да правите в Сибир разни неща: захар, кафе, масло, обуща и др.
— Спомням си — рече Ягодкин. — Трябва да благодарите на мене.
— Зная и това — отговори Ягодкин, — но предполагам, че показах благодарността си на дело, господин министре.
— Не говорим за това — възрази министърът. — Няколко пъти сте ми помагали да се спася от неприятности и още съм ви признателен.
— Работата не е чак толкова сериозна, господин министре. Аз не съм сбъркал, никой освен нас двамата не знае, че имам двете полици от по 50 000 рубли.
— Не споменавайте за тези дребни работи. 50 000 ми подарихте, а останалото е нищо в сравнение с това, което спечелихме от доставката. Нека говорим за друго. Знаете ли, че вашата фалшификация е разкрита?
Ягодкин стана и каза:
— Не е само моя, господине, но и наша, тъй като знаете добре, че аз не бих могъл да изплатя 50 000 рубли, ако не изпращах стоката според условието. Нека не говорим за това, а да унищожим договорите.
— Не е много лесна работа, защото това са документи.
— По дяволите, документите могат да изчезнат, да се изгорят.
— Обаче са минали през много ръце.
— Дайте тогава на всекиго по 1000 рубли. С две думи, господин министре, аз ще жертвувам още 50 000 рубли. Какво смятате да правите с тези пари не искам да знам, само искам от вас доказателство, че пратките ми за Сибир са били точно според условието.
— С такова потвърждение бих подписал сам смъртната си присъда — каза министърът.
— Ще унищожа тогава и последните ваши полици — рече Ягодкин.
Министърът се замисли.
— Вие имате дъщеря за женене — прошепна министърът на ухото му. — Не желаете ли да осигурите наследството на детето си? Утре ще ви чакам в кантората си.
— А 50 000 рубли?
— И те ще бъдат готови. Вие знаете, че съм платежоспособен.
Министърът си отиде.
Щом остана сам, милионерът избърса потта от челото си, оправи косата и дрехите си.
— С пари всичко ще придобия, важното е да имаме винаги необходимата сума. Надявам се, че касата ми няма да се изпразни така скоро.
След това той се скри зад палмите. Щом направи няколко крачки, дочу нечий шепот и като се поогледа, забеляза, че на същото място, където бяха стояли двамата с Феодора, сега стояха барон Бронт и дъщеря му и си говореха скришно.
Той се приближи и започна да ги наблюдава.
Клариса слушаше, а баронът говореше.
Ягодкин много искаше да чуе какво си приказват, затова се приближи до тях между палмите.
— Значи вие копнеете много за Германия — каза баронът. — И аз обичам родината си повече, отколкото мога с думи да кажа, и ми е много мъчно, че трябва да остана в студената Русия, и при това съвсем сам!
— От думите ви разбирам, че сте сам, без майка и сестра?
— Аз съм осъден да живея сам.
— Оженете се тогава и при жена си ще намерите щастие и покой — отвърна наивно Клариса.