Кладенецът на възнесението

Не и до последната нощ. Лутадел бе обхванат от пламъци, бунтът на скаа заплашваше да излезе извън контрол и да обхване целия град. Нощ на хаос и разрушение, през която Елънд не знаеше къде е Вин.

Нощта, в която се изправи срещу Страф Венчър.

„Не съм момчето, което тормозеше, татко“.

Вин го стисна за ръката и Елънд слезе от каретата. Страф ги чакаше мълчаливо. На лицето му се изписа странно изражение, когато Елънд подаде ръка на Вин.

— Ти дойде — каза той.

— Изненадан ли си, татко?

Страф поклати глава.

— Виждам, че си същият глупак, какъвто беше, момче. Сега си под моя власт — мога да те убия с едно махване на ръката. — И вдигна ръка, сякаш се готвеше да го направи.

„Сега е моментът“ — помисли си Елънд с разтуптяно сърце.

— Винаги съм бил под твоя власт, татко — рече той. — Можеше да ме убиеш още преди месеци, да превземеш целия град, ако пожелаеш. Не виждам с какво идването ми тук променя нещата.

Страф се поколеба.

— Дойдохме за вечеря — продължи Елънд. — За да те запозная с Вин и да обсъдим някои важни за теб въпроси.

Страф се намръщи.

„Точно така — помисли Елънд. — Имам предложение за теб. Знаеш, че първият, който изиграе козовете си, обикновено губи“.

Страф не би пропуснал възможността да спечели — дори ако му я предлага някой като Елънд. Вероятно не очакваше да чуе нещо важно от него. Но нима можеше да е напълно сигурен? Какво имаше да губи?

— Иди и кажи на готвача да приготви вечеря за трима — нареди той на един слуга.

Елънд се постара да скрие облекчената си въздишка.

— Това ли е твоята Мъглородна? — попита Страф.

Елънд кимна.

— Малка хитруша — рече Страф. — Кажи й да престане да Усмирява чувствата ми.

Вин се изчерви.

Страф посочи шатрата. Елънд поведе Вин нататък, но тя поглеждаше през рамо: очевидно не й се нравеше, че Страф е зад тях.

„Малко е късно за това…“ — помисли Елънд.

Отвътре шатрата изглеждаше точно така, както Елънд би очаквал от баща си — множество възглавници, скъпа мебелировка, Обзавеждането целеше да подчертава положението на Страф. Подобно на масивните цитадели в Лутадел, обстановката, в която живееше един благородник, подсилваше усещането за неговата значимост.

— Той е добър — прошепна Вин. — Бях пределно внимателна, а ме е усетил.

Елънд кимна и каза:

— Освен това е и Калаено око. Така че най-вероятно сега ни подслушва.

Погледна към входа. Страф влезе след миг. По нищо не си личеше дали ги е чул. Последваха го неколцина слуги, които носеха голяма маса за хранене.

Вин си пое рязко дъх. Слугите бяха скаа — имперски скаа, от старата традиция. Бяха парцаливи, с дрипави сюртуци и по множеството белези и синини си личеше, че често ги бият. Носеха масата със сведени погледи.

— Какво ти стана, момиче? — попита Страф. — А, това ли било? Ти си скаа, нали — въпреки хубавките дрехи, под които се криеш? Елънд е много мил, аз не бих ти позволил да носиш тази рокля.