Кладенецът на възнесението

— Понякога и аз се чувствам неудобно в тези дрехи. Всички очакват повече от мен, когато ги сложа. Очакват крал.

— Като обличам рокля — въздъхна Вин, — от мен пък очакват да съм дама. А после виждат, че съм аз, и се разочароват.

— Всеки, който се разочарова от теб, не заслужава уважение — отвърна Елънд. — Вин, не искам да си като тях. Те не са честни. Не ги интересува нищо. Харесвам те каквато си.

— Тиндуил смята, че мога да бъда и двете. Жена и Мъглородна.

— Тиндуил е умна жена — посочи Елънд. — Пряма, но мъдра. Трябва да я слушаш.

— Току-що ми каза, че ме харесваш каквато съм.

— Така е. Но щях да те харесвам каквато и да си, Вин. Аз те обичам. Въпросът е ти как се харесваш.

Тя се замисли.

— Дрехите не променят човека — продължи Елънд. — Но променят реакцията на другите към него. Струва ми се, номерът е да се убедиш, че заслужаваш реакцията, която получаваш. Можеш да носиш рокли, Вин, но нека ги ушият по твой вкус. Не се тревожи, че не даваш на хората каквото искат. Покажи им каква си и това ще е достатъчно. — Той млъкна и се усмихна. — За мен е.

Тя отвърна на усмивката му и внимателно се облегна на рамото му.

— Добре. Стига приказки. Да се захващаме за работа. Разкажи ми повече за характера на баща ти.

— Той е идеалният имперски благородник. Безскрупулен, умен, заслепен от властта. Помниш ли… какво се случи с мен, когато бях на тринайсет? Разказвах ти.

Вин кимна.

— Баща ми доста се увличаше по скаа бордеите. Спорел мен му харесваше да си вземе някое момиче, с което да се забавлява, като знае, че след това ще бъде убита. Заради неговата страст. Държеше няколко десетки любовници и гонеше всяка, която не му се понрави.

Вин промърмори нещо под нос.

— Същият е и с политическите си съюзници. Никой не е равноправен съюзник на Къща Венчър — той просто се съгласява да бъде управляван от нея. Ако не желаеш да робуваш, няма да получиш договор.

— Познавах главатари на банди със същите маниери — каза Вин.

— И как оцеляваше, ако някой от тях ти хвърли око?

— Правех се на маловажна — обясни тя. — Снишавах се, прекланях глава и не им давах причина да ме нападнат. Точно каквото ти смяташ да правиш тази вечер.

Елънд кимна.

— Бъди внимателен — рече Вин. — Не позволявай на Страф да си помисли, че му се подиграваш.

— Добре.

— И не му обещавай прекалено много. Дръж се, сякаш само се опитваш да си твърд. Нека си помисли, че може да изкопчи от теб каквото поиска — това ще му хареса.

— Виждам, че имаш опит в тези неща.

— Твърде голям — отвърна Вин. — Но ти си го чувал и преди.

Елънд кимна. Бяха обмислили старателно плановете си. Оставаше да ги реализират. „Накарай Страф да си мисли, че сме слаби, намекни му, че ще му предадем града — но само ако ни помогне срещу Сет“.

Елънд вече виждаше зад прозореца огньовете на армията. „Колко е голяма! Къде ли баща ми се е научил да командва подобна армия?“ Беше се надявал, че липсата на военен опит ще доведе до лошо командване на армията. Но шатрите бяха подредени в строги редици и униформите на войниците изглеждаха спретнати и чисти. Вин се наведе към своя прозорец и взе да се оглежда с нескрито любопитство.