Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
За миг бях напълно вцепенен, че такова нещо е могло да се случи на мен, на мен, на мен! Асил също обърна глава, надигна много учудено опашка и заигра с уши, сякаш не приемаше на сериозно цялата тази фатална история, а като нещо измислено. Аз станах и се постарах да си придам възможно по-непринудена физиономия — горе-долу като пудел, спипан при тайно лочене на мляко, който напразно се опитва да оближе мустак. Не хвана дикиш. Свидетелите на моя "публичен сеанс" бяха спрели и всички козли, магарета и момчурляци впериха очи в мен. За първите създания няма да говоря. Хлапетата също си дадоха труда да не се изхилят с глас пред "ефендито", ала физиономиите им ясно го показваха. Няколко се изкискаха. Това вече беше по-искрено. Но най-искрен беше един дангалак, вероятно "на всяко гърне мерудия", който от блаженство скочи от магарето си и размахал ръце като ветрена мелница, избухна в гръмък кикот. Към него се присъединиха първо кискащите се, а после и всички останали.
— Как се хързулна, как се хързулна! — закрещя калпазанинът, като извърши радостен скок и плесна с ръце.
Явно той бе предводителят и "директорът на забавите" на тези весели меринии.
— Как се хързулна, как се хързулна! — проехтя сега от всички гърла, при което всички крака скочиха и всички ръце изпляскаха.
— Как се изтърси, как се изтърси! — провикна се жизнерадостно оня.
— Как се изтърси, как се изтърси! — затриумфира целият хор след него.
— И даже седна, седна, както аз тук!
При тези думи се пльосна на задните си части. В следващия миг цялата разбойническа банда седеше на земята като се тресеше от удоволствие и крещеше:
— И даже седна, седна, както аз тук!
Аз естествено се разсмях заедно с тях. Но сега дойде и по-лошо:
— После стана гордо с ей такава физиономия!
При тези думи всезнайкото се изправи заднишком и имитира колко непринудено бях искал да изглеждам, но го направи толкова пресилено, че дори и за мен бе удоволствие да го гледам.
— После стана гордо с ей такава физиономия! — заликува се във всички тоналности, на каквито е способно едно младежко гърло.
Всеки се надигна най-напред на четири крака, балансира се полека, изправи се изцяло и опита възможно по-сполучливо да наподоби демонстрираната физиономия. Въздействието на никоя икомеди, простонароден фарс не би могло да бъде забавно колкото въздействието на тази извънредно сполучлива бурелеска. Как щеше да постъпи някой друг на мое място, не ме интересува. Момчето беше надарено, оригинално. Попитах го:
— Сигурно и в язденето си така бърз както с устата!
— Още по-бърз! — увери той.
— Тъй ли? Тогава чуй какво ще ти кажа, моето момче! Виждам, че си устройвате състезание. Започнете тук отново и яздете до последното заливче. Който стигне пръв, ще получи от мен една голяма пул-и-сефид[62]. И тъй, възсядайте пак и препускайте!
В миг всички бяха по козлите и магаретата си. Вдигнах ръка и радостното надпрепускане започна. Естествено много скоро магаретата изпревариха рогатите бегачи. Носеха се лудешки крясъци, размахваха се ръце и крака, А аз възседнах доволен Асил и бавно ги последвах. По-нататък езерният бряг правеше една извивка, която затули състезателите. Когато стигнах на мястото и завих, видях недалеч от себе си цялата група отново събрана. Всички бяха слезли и като че повтаряха бурелеската, както забелязах по движенията и по достигащия до мен смях.
Приближавайки, видях лонгура да седи на земята. Разтриваше си кръста и кривеше жална физиономия. Около него тъкмо нападаха всичките му другари и завикаха ухилено един през друг:
— Искаше да стане, ама пак седна!
А един от тях, наел се със службата на говорител, продължи:
62
Пул-и-сефид — сребърна пара — б.а.