През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Е, сър Дейвид? — попитах аз.
Той кимна бавно два или три пъти и после каза:
— Йес!
Повече не бе необходимо и да каже, защото в интонацията му звучеше цяла гама от възклицания.
— Ние сме в плен — подех отново аз.
— Йес!
— И полуголи.
— Йес.
— Как се случи?
— Йес!
— Вървете по дяволите с вашето йес! Попитах как се случи, че ни плениха?
— Как се казва на кюрдски мошеник или измамник?
— Мошеник е хейлебас, а измамник — херамбас.
— Тогава питайте тези хейле и херамбас как са успели да ни заловят.
Предводителят сигурно чу кюрдските думи, обърна се и попита:
— Какво си приказвате?
— Исках моят спътник да ми разкаже как сме попаднали в ръцете ви — отговорих аз.
— Говорете кюрдски, за да можем и ние да разбираме!
— Той не разбира кюрдски.
— Тогава не говорете за неща, които не са позволени.
Несторианецът отново се обърна, уверен, че ни е дал добър урок. Аз обаче бях доволен, че не ни забрани изобщо да говорим. Някой кюрд сигурно би го направил. Вървите ни не бяха чак толкова голямо бреме. Краката ни бяха така свързани, че примката минаваше под корема на коня и от лявата ми ръка и крак въжето беше вързано за дясната ръка и крак на англичанина, Освен това и конете ни бяха вързани един за друг. Китките ни обаче бяха свободни — оставиха ни да държим юздите. Нашите сегашни повелители имаше много да учат от индианците.
— И така, разкажете, сър Дейвид! — помолих аз Линдси.
— Уел! Преметнахте се като вчера. Изглежда, в най-ново време се усъвършенствате в това изкуство. Подкарах коня си след вас. Разбирате ли?
— Разбирам много добре. Продължавайте!
— Конят ми се строполи върху вашия арап и аз, хм? Йес!
— Аха! И вие се преметнахте?
— Уел! Но моят го направи по-добре от вашия.
— Може би в това изкуство сте се упражнявали повече от мен.
— Сър, как се казва човка на кюрдски?
— Некул.
— Добре. Внимавайте с вашия некул.
— Благодаря за предупреждението, сър Дейвид! Откакто се занимавате с кюрдски, начинът ви да се изразявате е станал много изискан. Нали?
— Не е чудно при тези ядове. И така, паднах на земята и успях да се изправя бавно. Нещо в мен се беше прекършило. Пушката беше изхвърчала далеч, а коланът ми паднал. Всички оръжия бяха на земята. Тогава дойдоха тези херамбас и се нахвърлиха върху мен.
— Но вие сте се отбранявали?
— Разбира се, но само с ножа и единия пистолет. Затова и успяха да ме разоръжат и завържат.
— Къде отидоха беят и хората му?
— Не видях никой от тях, но чух далечни изстрели.
— Сигурно са попаднали между два отряда на несторианците.
— Може би. Когато свършиха с мен, се заловиха с вас. Мислех, че сте мъртъв. Има случаи, когато и добрият конник може да си счупи врата. Нали, сър?
— Възможно е!
— Вързаха ви между две кранти. После потеглихме.
— Разпитаха ли ви?
— Да! Отговарях им. И още как! Йес!
— Трябва много да внимаваме в коя посока ни водят. Къде се намира дефилето, в което ни сполетя бедата?
— Точно зад нас.
— В тази посока е слънцето. Значи яздим на изток-югоизток. Все още ли ви харесва Кюрдистан, както и когато улучихте мечката?
— Хм! Жалка страна понякога! Кои са тези хора?
— Несторианци.
— Превъзходна християнска секта! Нали, сър?
— Често кюрдите са се отнасяли с тях толкова чудовищно, че не бива да се учудвате, ако и те поне веднъж искат да си отмъстят.
— Можеха да изчакат по-подходящ момент. Какво да правим?
— Нищо, поне засега!
— Няма да бягаме?
— В положението, в което се намираме?
— Хм! Хубава дреха имах. Чудно хубава! Вече я нямам. В Гумри ще ни дадат други дрехи.
— Това е най-малката беда. Какво стана с парите ви?
— Взеха ги. А вашите?
— И тях. Но аз и без това бях останал с малко пари — гласеше отговорът ми.
— Хубаво гостоприемство, сър! Как мислите, какво ще правят с нас?
— Животът ни не е застрашен. Хората рано или късно ще ни пуснат. Но дали ще получим обратно нещата си, това е много съмнително.
— Ще изоставите оръжията си?