През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Бягай, ефенди! — извика ми той, като префуча покрай мен и англичанина.
Мечката изрева от болка, помъчи се да се освободи от копието и тъй като не успя, се втурна след бея. Мигновено двамата ни съседи се насочиха срещу животното и хвърлиха вече отдалеч копията си. Едното улучи, без обаче да се задържи. Мечката се обърна и подгони ловците. Беят забеляза това, върна се, насочи коня си срещу животното и хвърли второто си копие по него. То се заби още по-дълбоко. Мечката побесня, изправи се и се опита да счупи дръжката, докато други двама конници отново нападнаха разярения звяр.
— Сега ли, сър? — викна ми Линдси.
— Сега, сложете край на мъките й.
— Тогава ми дръжте коня!
Той подкара коня си към мен, тъй като, за да избегнем мечката, се бяхме разделили, слезе и ми подаде юздите. Тъкмо искаше да се обърне, когато клоните отново запращяха и се показа втора мечка. Това беше женската. Тя бавно се движеше из храсталака. С нея беше малкото й, което разчиташе на помощта на майка си. Мечката беше по-голяма от мъжката и ръмженето й звучеше заплашително. Положението не беше съвсем безопасно: от едната страна мъжката мечка, от другата — женската, а ние — по средата. Но хладнокръвието на моя мистър Крилат бик бе непоклатимо.
— Женската мечка, сър? — попита ме той.
— Да, първо нея!
— Уел! Ще бъда учтив. Дамата е с предимство. Линдси кимна със задоволство, свали тюрбана си и пристъпи с насочена пушка към мечката. Животното забеляза приближаващия неприятел, дръпна малкото между задните си крака и се изправи, за да посрещне човека с предните си лапи. Линдси се приближи на три крачки от звяра, прицели се в главата му така спокойно, като че стоеше пред някаква картина, и дръпна спусъка.
— Назад! — предупредих го аз.
Викът ми беше излишен, защото Линдси мигновено отскочи встрани и държеше пушката си готова за втори изстрел. Но той не беше нужен. Мечката размаха безпомощно лапи във въздуха, извърна се бавно и се строполи на земята.
— Мъртва ли е? — попита англичанинът.
— Мъртва е, но изчакайте, преди да я доближите.
— Уел! Къде е другата?
— Там отсреща!
— Останете на мястото си! Ще й пратя втория куршум.
— Дайте ми пушката! Искам преди това да заредя празната цев.
— Прекалено дълго е.
Линдси пристъпи към ранената мечка, която се бранеше от своите преследвачи. Беят тъкмо искаше да забие ново копие в нея, но забеляза англичанина и ужасен спря. Кадир бей смяташе, че той е загубен. Линдси обаче остана спокоен на мястото си, когато видя, че мечката се нахвърля върху него. Англичанинът я остави да се доближи, изчака да се изправи за смъртоносна прегръдка и стреля. Вторият изстрел беше също така успешен и животното падна мъртво.
Вдигна се невъобразима врява. Тя можеше да бъде заглушена само от лая на кучетата. Удържаха ги с мъка да не се нахвърлят върху мъртвите мечки. Англичанинът равнодушно се върна при коня си и ми предаде пушката.
— Сега отново можете да заредите, сър. Йес!
— Добре, вземете си коня!
— Как свърших работата?
— Много добре!
— Уел! Радвам се! Хубаво е в Кюрдистан, великолепно!
Кюрдите не можеха да се начудят. За тях беше нечувано, че някой без кон и само с една пушка може да се справи с две мечки. Линдси наистина се бе държал геройски. Загадка за мен остана само фактът, че мечешкото семейство беше заедно, макар мечето да бе доста голямо. С много усилия кюрдите успяха да го вържат, защото беят искаше да го отведе живо в Гумри.
Потърсиха и бърлогата на мечките. Откриха я в непроходим гъсталак и следите показваха, че семейството се е състояло само от възрастните и малкото мече. Едно от кучетата беше мъртво, две други — ранени. Можехме да бъдем доволни от лова.
— Ходих — обърна се беят към мен. — Този бей от Запада е много храбър човек. Сега вече не се учудвам, че вчера беруарите не са могли да ви надвият, докато накрая не ви изненадаха.
— И тогава нямаше да ни надвият, но аз забраних на спътниците си да се защитават. Не исках отново да си имаме работа с някой кръвен отмъстител.