Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Сега на свой ред школникът попита Швейк в какво се състои вината му.
— Полка сте търсили, а? — каза той. — Хубава екскурзия сте направили. Табор, Милевско, Кветов, Враж, Малчин, Чижова, Седлец, Хораждьовице, Радомишъл, Путим, Щекно, Страконице, Волин, Дуб, Водняни, Противин, Путим, Писек, Будейовице. Трънлив път. И вие, значи, утре сте на полкови рапорт? Братко мой, на лобното място ние пак ще се срещнем. Нашият полковник Шрьодер пак ще се зарадва. Нямате представа как му действуват полковите афери. В такива случай той винаги започва да снове из двора като побъркан пес и плези език като стара кранта.
А пък да чуете приказките, напомнянията му! През цялото време пръска слюнки наоколо си като някоя лигава камила. И приказките му нямат свършване. Всеки миг очаквате да настъпи някаква катастрофа, най-малко-то да се съборят Марианските казарми. Познавам го много добре, защото съм присъствувал вече на такъв полкови рапорт. Постъпих в казармата с ботуши и цилиндър на главата и понеже шивачът не беше довършил навреме формата ми, излязох на плаца заедно с останалите школници и така, както си бях с ботуши и цилиндър, се наредих и марширувах с другите на левия фланг. Полковият командир Шрьодер препусна с коня към мене и малко остана да ме повали. „Donnerwetter!265 — изрева той така, че трябва да се е чуло чак на Шумава. — Was machen Sie heir, Sie Zivilist?266“. Отговорих му най-възпитано, че съм школник и наред с останалите школници участвувам в учението. Трябваше да го видите. Дърдори половин час и едва тогава забеляза, че козирувам с цилиндър на глава. Тогава той извика да му се представя следния ден на полкови рапорт, пришпори коня си и от яд го подкара бог знае накъде като ездач от някое диво племе, после пак довтаса и отново рева, беснува, би се в гърдите и заповяда мигновено да ме отстранят от плаца, да ме изпратят в ареста. На полковия рапорт той ми друсна четиринайсет дена под оръжие, заповяда да ме облекат в едни невъзможни дрипи от склада и ме заплаши, че ще ми скъса образовките.
„Школникът — говореше на всеуслишание глупостите си тоя простак полкови командир — е нещо възвишено, той е ембрион на славата, начална степен във военната йерархия, школниците са герои. Школникът Волтат, след като издържа обичайния изпит, бе произведен кандидат-подофицер и отиде доброволец на фронта. Там той плени петнадесет вражи войници и като ги предаваше в щаба, бе разкъсан от снаряд. Пет минути по-късно дойде заповед за произвеждането му в чин фелдфебел-школник. И вас може да ви очаква такова блестящо бъдеще, авансиране в службата, отличия, и вашето име би могло да бъде записано в златната книга на полка.“
Школникът плю:
— Виждате ли, приятелю, и такива говеда се раждат под слънцето. Да им плюя на всичките школнишки отличия и на всичките привилегии: „Вие, школникът, сте говедо.“ Колко хубаво звучи: „Вие сте говедо“, а не просташкото: „Ти си говедо“. А след смъртта си ще получите сигнум лаудис267 или голям сребърен медал. На Н. В. доставчици на трупове със звездички и без звездички. Колко по-щастлив е всеки вол. Направо го заколват в кланицата и не го мъкнат предварително по учения и стрелби.
Дебелият школник се търколи на другия сламеник и продължи:
— Едно е сигурно. Всичко това един ден ще изгърми, така не може да продължи вечно. Опитайте се да помпате със слава някоя свиня, ще видите, че в края на краищата рано или късно тя неизбежно ще експлодира. Ако ме изпратят на фронта, ще взема да напиша на вагона:
Вратата се отвори и влезе тъмничарят, който им донесе четвърт дажба войнишки хляб и прясна вода.
Без да става от сламеника, школникът се обърна към тъмничаря със следните слова:
— Колко възвишено и красиво е, че посещавате затворниците, о света Агнесо на деветдесет и първи полк! Добре дошъл, ангеле на благотворителността, твоето сърце е преизпълнено със състрадание. Ръцете ти са обременени с кошници най-различни ястия и пития и ти идеш да намалиш нашата горест. Никога не ще забравим благодеянията ти. Ти си лъчезарно видение в нашия мрачен затвор.
265
Гръм и мълнии (немска ругатня). — Б.пр.
266
Какво правите тук вие, цивилният? — Б.пр.
267
Най-низшето офицерско отличие. — Б.пр.
268
Осем коня или 48 души. — Б.пр.